Кръстю Никифоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кръстю Тотев Никифоров български свещеник

Роден:	1838 Ловеч, България
Починал:	21 септември 1881 Ловеч, България

Кръстю Тотев Никифоров, известен още като поп Кръстю, е български свещеник (Ловеч 1838 – Ловеч 1881). Противно на общото схващане, поп Кръстю не е предал Левски, а е наклеветен за това още в първите години след Освобождението.

[редактиране] Живот

През 1862 г. завършва Духовната семинария в Белград. Там е сьратник на Георги Сава Раковски в печатницата на в. “Дунавски лебед”. Тук се среща с Васил Левски и другите участници в Първата българска легия.

През 1863 г. е учител във Враца, където се оженва и е ръкоположен за свещеник. От средата на 60-те години служи в черквата “Успение Богородично” в Ловеч. Втора среща с Левски. Един от основателите на Ловчанския революционен комитет, той е избран за негов касиер и заклева комитетските членове.

Избран е за владишки наместник и поради това има работа с турските власти. Изглежда от там идва мълвата, че е предател, но при последното идване на Левски в Ловеч, Величка Хашнова не успяла да убеди Левски, че поп Кръстю “ходи в конака и готви нещо лошо за комитета и за Левски, затова да си няма работа с него”. Поп Кръстю е единственият след Левски, който се обявява против авантюрите на Димитър Общи. При очните ставки на арестуваните от Къкрина в Ловеч на 27 декември 1872 никой в Ловеч, включително и поп Кръстю, не потвърждава самоличността на Левски.

През 1876 г. ловчанският владика и бъдещ български екзарх Йосиф назначава поп Кръстю за архиерейски наместник в Орхание със звание “свещеноиконом”.

След Освобождението поп Кръстю се връща в Ловеч и служи в църквата “Света Богородица”. Той е един от учредителите на ловешкото читалище “Наука” (1870), сътрудничи на вестниците на Петко Рачев Славейков със статии, автор е на “Требник” (1879 г.) - сборник от разкази и съчинения. Там се намира и копие на дописката му “Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский” до пловдивският вестник “Марица” - отговор на публикация на русенския вестник “Славяни”, която обвинява поп Кръстю, че е предал Левски. Най-напред Любен Каравелов (в. "Независимост", 1873-1874 г.), след това Захари Стоянов, Иван Вазов (ода "Левски" в стихосбирката "Гусла", 1881 г.), Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, Иван Унджиев, Константин Илиев и др. поддържат тази версия, а в Ловеч след Освобождението Юсеин Бошнак, Марин поп Луканов, Стефан Дренков, Иван Драсов и Димитър Пъшков, докато съратници на Левски като Никола Цвятков и Мария Сиркова-Цвяткова я отхвърлят. Отдавна съществуват основания да се смята, че поп Кръстю е жертва на оклеветяване от страна на участници в комитетската дейност, главно в Ловеч и Плевен (виж публикациите на Ил. Евреев, проф. Георги Бакалов).

Надписът на паметната плоча, поставена на входа на храма "Успение Богородично" в Ловеч, гласи: "В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял: 1838-1881 г., борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години."

Децата на поп Кръстю умират от туберкулоза.