Ксилофон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ксилофонът (от гръцки xylon — дърво; phone — звук) е ударен инструмент, състоящ се от дървени пластинки (36 до 42 на брой) с различна дължина, разположени във форма на трапец в два или четири реда. Звукът се произвежда чрез удряне върху тях с две палки с гумени, дървени или пластмасови накрайници с формата на топчета. Тоновият му обем e три октави (от с1 до с4). Има характерен звънтящ звук и големи технически възможности.
Ксилофонът се е появил в Европа през 15 век. Усъвършенстван е през 19 век като концертен, солов, ансамблов и оркестров инструмент.
Ксилофонът е използван от Игор Стравински в балета „Жар птица“, от Сергей Прокофиев в балета „Ромео и Жулиета“, от Александър Райчев в „Хайдушка песен“, от Димитър Сагаев в Симфония № 1, III чacт и други.
