Локомотив (Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Локомотив (Русе)

Име на отбор

Локомотив (Русе)

Прозвище

"Железничарите" или "Червено-черните"

Основан

4 декември 1930

Стадион

{{{стадион}}}

Капацитет

10 000

Първенство

{{{първенство}}}

{{{сезон}}}

{{{място}}}





Домакин





Гост

Локомотив е български футболен клуб от Русе. Предишни названия: ЖСК(1930-1945), Корабостроител (1992-1995). Не съществува от 2002 г.

[редактиране] История

ЛОКОМОТИВ Русе е един от първите железничарски клубове в България. Клубът е формиран под името ЖСК (Железничарски спортен клуб) през 1928-1929 година и след двегодишни спорoве с ръководството на Русенска спортна област получава своята регистрация на 4 декември 1930 г. - тази дата се приема за рожденна на ФК ЛОКОМОТИВ Русе.

Oтборът е включен в градското първенство и в периода около Втората световна война достига до първите си големи успехи. Пет поредни пъти е шампион на Русенска спортна област (1942, 1943, 1946, 1947, 1948). В тези години ЛОКОМОТИВ Русе записва и единствените си участия на най-високото ниво на българския футбол - Държавното първенсктво. Най-доброто класиране е четвъртфинал през 1943 г. В турнира за Купата на България (тогава Купа на съветската армия) ЛОКОМОТИВ Русе е полуфиналист през 1946г.

След промените в българския футбол през 1948 г. ЛОКОМОТИВ е разтурен, въпреки че е бил най-силния отбор в Русе по това време.На 16 февруари 1949 г. по партийната повеля е взето решението за създаване на градско дружество за физическа култура и спорт "Дунав', в което влизат три дотогавашни футболни клуба - Динамо (основан през 1944 г.), Локомотив (основан като ЖСК през 1930 г.) и Русенец (основан през 1947 г.) Традицията е съхранена във футболния отбор на Спортния клуб при ЖП възел Русе, на чиято основа по-късно е формиран Локомотив (Русе).

След три години изгнание клубът отново е възстановен и е допуснат до участие в официални първенства и турнири. Прези 1952 г., вече в отредената му роля на втори русенски отбор след "Дунав", който междувременно се сменил името си на "Торпедо", "железничарите" записват първо участие в "Б" група, когато второто ниво на българския футбол е разделено на пет подгрупи - ние финишираме на 6-о място в Североизточната "Б" група. Следват години, в които с регламента и принципът на формиране на дивизиите у нас, се правят постоянни експерименти. Постоянно се увеличават или намаляват боря на отборите в групите, често се случва някои тимове да изпадат неочаквано, а други да се появяват на тяхно място. "Железничарите" също не правят изключение. ЛОКОМОТИВ Русе все пак се утвърждава като втори отбор на крайдунавския град и записвa участия в първенствата на "Б" и "В" група, като най-големите постижения са 6-място в Северната "Б" група през 1970 и 1972 г.

През 80-те години се ражда нова силна генерация футболисти на "железничарите", които донасят на клуба успехи в турнира за Купата на България и Купата на Съветската армия - четвъртфинали през 1985 и 1986 г. и полуфинал през 1989 г.

Политическите промени в България след 1989 г. заварват ЛОКОМОТИВ Русе във Североизточна "В" група. През сезон 1991/92 "железничарите" печелят поредната си промоция в "Б" група. Финансовата криза и оттеглянето на местното ръководство на БДЖ от клуба довеждат на стадион "ЛОКОМОТИВ" нови хора начело. За президент на клуба е избран директорът на "Русенска корабостроителница" Пенко Димитров.

Шокираща изненада за всички фенове на "железничарите" е началото на сезона в "Б" група. Клубът е преименуван на "Корабостроител", а традиционните червено-черни цветове са заменени с нетипичните за стадион "ЛОКОМОТИВ" бяло-сини. Този факт огорчава, но не отдръпва феновете и стадиона продължава да се пълни за всеки домакински мач на "Корабостроител". Естествено виковете "Хайде ЛОКО" продължават да огласят стадиона. Въпреки вложените колосални за българските стандарти суми сезонът е повече от разочароващ - "Корабостроител" завършва на предпоследното 19-то място и поради факта че "Б" група е разделена на две дивизии запазва професионалния си статут и за следващия сезон 1993/94. В отбора е привлечен голмайсторът Стефан Юруков, направил по-късно кариера в Литекс (Ловеч). Юруков оправдава високия трансфер и започва да бележи гол след гол за "Корабостроител". Приказката продължава точно 5 мача, когато голаджията чупи крака си и отбора отново поема към дъното на класирането.

На полусезона "Корабостроител" е на познатото предпоследно място и тогава ръководстово решава да предприеме решителни мерки. С поредната голяма финансова инжекция на стадион "ЛОКОМОТИВ" пристигат опитния русенски треньор Никола Христов и няколко качествени футболисти - Иво Георгиев, Симеон Кръстев, Михаил Христов, Христофор Цочев. Пролетния полусезон е направо впечатляващ. Изграява звездата на Иво Георгиев - новият любимец на публиката. Той е направо "голова машина" - бележи във всеки мач почти винаги по два гола, записва и няколко хет-трика. "Корабостроител" не само се измъква от зоната на изпадащите, но финишира сезона по средата на таблицата за класиране. Следващия сезон 1994/95 ще се превърне в най-успешния. По мнението на много специалисти русенският отбор е най-добрия тим в Северна "Б" група. Отново се практикува модерния атакуващ стил на игра. Отборът записва впечатляващи домакински победи (за пример 6:0 срещу Черно море (Варна)), играе много успешно и като гост. Иво Георгиев отново е безкомпромисен голмайстор и става топ реализатор на "Б" група с 26 гола. "Корабостроител" е с най-силното нападение в групата - 67 гола. Въпреки всичко шансът за влизане в "А" група е пропуснат. Няколко кръга преди края на сезона идва жестоката развръзка. В отбора са потънали повече от 15 000 000 лева от печабата на "Русенска корабостроителница". Компанията е обявена в несъстоятелност и е пред фалит. Президентът Пенко Димитров е под арест, започват да се водят дела. Ерата "Корабостроител" на стадион "ЛОКОМОТИВ" приключва с извоюваното 5-то място в "Б" група. Треньорът Никола Христов напуска, а с него и част от звездите на отбора. Иво Георгиев записва името си като топ-голмайстор на ЛОКОМОТИВ за всички времена и през следващия сезон ще стане голмайстор на "А" група със Спартак (Варна), ще получи и повиквателна за националния отбор за ЕВРО'96.

Клубът изпада в доста незавидно положение и въпреки че е принудено да се раздели с част от звездите на отбора, новото ръководство прави всичко възможно да запази постигнатото от Никола Христов. Президент на клуба става Орлин Танов. Името ЛОКОМОТИВ е върнато, а за треньор е назначен легендарния вратар на ЦСКА Георги Велинов. Сезон 1995/96 почва добре за "железничарите" - ЛОКОМОТИВ се движи в челото на класирането на вече единната "Б" група. "Червено-черните" от Русе поддържат темпото и удържат мястото си в професионалния футбол. Решителен мач за оставането в "Б" група се оказва градското дерби с "Дунав". Пред изпълнения до краен предел стадион "ЛОКОМОТИВ" двата русенски отбора започват истинска битка. Победата е по-важна за отбора на "Дунав", който ако загуби изпада със сигурност във "В" група за пръв път в историята си. Дунавци пропускат дузпа, недостатъчна се оказва и помоща на съдията, който оставя "железничарите" с 8 души на терена след 3 (три!!!) червени картона. Развръзката идва в 82-та минута, когато Виктор Нанков с феноменален удар от 30 метра донася победата на ЛОКОМОТИВ. Феновете на "железничарите" изпадат в екстаз, докато Дунав изпада в аматьорския футбол. До края на първенсвото са постигнати и победи като гост на негостоприемните стадиони в Петрич и Кърджали и така ЛОКОМОТИВ финишира на 12-то място в "Б" група. Сезон 1996/97 се оказва последен за "червено-черните" от Русе във втора дивизия. Разчита се само на домакинските мачове. ЛОКОМОТИВ побеждава наред у дома, включително и първенеца на групата и бъдещ шампион на България Литекс (Ловеч). Но извън Русе се редуват само конфузни загуби и "железничарите" изпадат.

Следват 5 години в първенството на Севериозточна "В" група. "Червено-черната фланелка" обличат почти само юноши от школата на отбора, липсват опитните футболисти. Раздвижване в тази посока има в последните две години, когато са привлечени ветераните Благовест Георгиев, Мирослав Енев, Самир Мастънов, Ценко Серафимов и др. Сезон 2000/02 е определен от ръководството за спечелване на промоция в Първа лига. Въпреки доброто начало, "парата" е изпусната и ЛОКОМОТИВ остава втори в крайното класиране. През паузата клубът изпада в сериозна криза и е пред разпадане. Презитентът Танов мисли за оттегляне. докато треньора Димитър Димитров-Кулеманс се ядосва, че трудът му отива на вятъра, защото е успял да сглоби добър състав. Но както се казва "всеки има правото на втори шанс". ЛОКОМОТИВ се обединява с друг русенски третодивизионен отбор - "Чикаго" и под името ЛОКОМОТИВ-Чикаго прави победен марш в Североизточна "В" група през сезон 2001/02, като печели безапелационно първото място и отказва половината отбори от безсмислено пътуване до Русе за мач с "железничарите" След пет години ЛОКОМОТИВ отново се завръща в Първа лига.

Завръщането в "Б" група (тогава - Първа лига) обаче не се осъществи. Оказа се, че всичките лишения и несгоди, които изтърпя отбора във "В" група са били напразни.

Две седмици преди началото на сезон 2002/03 жестоката развръзка излиза наяве. Клубът е във финасов колапс, спечелил е честно и почтено мястото си в "Б" група, но няма финансова възможност да продължи участието си не само в професионалния футбол, но дори и на по-долното ниво.

Шефовете на ФК Локомотив-Чикаго предлагат на изпадналия също в тежка финансова криза градски съперник Дунав да се обединят и да направят общ клуб. Тази идея обаче е отхвърлена, тъй като юридически ПФК Дунав е акционерно дружество с общинско участие 34%, а ФК Локомотив-Чикаго се явява частен клуб. В този момент Общината в Русе няма намерение да помага нито на Дунав, нито на Локомотив-Чикаго. В крайна сметка ПФК Дунав успява за закърпи положението, а новоизбраният кмет на Русе Елеонора Николова е привлечена за каузата на "сините". Дунав доиграва сезона в "Б" група и изпада във "В" група, където не започва сезона, след което фалира и е закрит.

Над стадион "Локомотив" обаче надвисват черни облаци. На 5 юли 2002 г. шефовете на клуба обявяват публично, че отбора няма пари да започне сезона и ще се откаже от участие в "Б" група. Тази акция цели да привлече общественото внимание и успява. Двамата съпрезиденти Орлин Танов и Венцислав Ангелов нямат пари за да издържат отбора, но и не желаят да подарят клуба на появилите се кандидат-купувачи. Водени са преговори с местни бизнесмени, изявили желание да поемат клуба в "Б" група. Първоначално определената цена от тандема Танов-Ангелов е била 100 000 долара, а в последствие е смъкната до 70 000 долара. Сумата обаче е преценената като висока от кандидатите. Ситуацуята е патова, а времето тече и първенството започва само след месец.

Стадионът пустее, предсезонната подготовка не е започнала, футболистите на "Локомотив" се оглеждат за нови отбори, ясно е, че отборът няма шанс да се възползва от спечеленото място в "Б" група, но изглежда и че май въобще няма да участва в нито едно първенство през сезон 2002/2003.

Проведена е среща с кмета на Русе Елеонора Николова, с която са обсъдени възможностите за спасението на Локомотив (Русе). Още веднъж е обявено чрез медиите, че отбора се нуждае от спонсори и ново ръководство, за да продължи съществуването си. Никой... абсолютно никой не се отзовава на призивите. Кметицата Николова, която има възможност по линия на Общината да осигури поне участието на клуба в "Б" група не го прави.

На 29 юли 2002 г. Орлин Танов обявява, че закрива клуба. Треньорите и футболистите, които не са получили заплати и премии още от миналия сезон, сега са свободни да си дирят късмета другаде. От двамата съпрезиденти Танов се оттегля от футболния живот за известно време, а от началото на 2006 г. е спортно-технически директор на ФК Дунав (Русе). Венцислав Ангелов възстановява предишния си клуб под името "Чикаго Файър" и пуска отбори в детско-юношеските първенства, а за сезон 2006/07 предвижда клубът му да участва и с мъжки отбор в първенството на русенската областна група. Старши-треньорът Димитър Димитров - Кулеманс, под чието ръководство "железничарите" спечелиха промоцията в "Б" група, след известно време поема ФК Приста 2000 (кв.Средна кула, Русе), когото извежда до титлата в областната група през сезон 2004/05. От февруари 2006 г. се оттегля от треньорската професия и става председател на Областния съвет на БФС в Русе. Футболистите преминага със свободни трансфери в други клубове. От тях най-надалеч стигна Мартин Керчев, който бе привлечен в ЦСКА след един сезон със Спартак (Варна) в "А" група, игра още за Видима-Раковски и Славия (София) в "А" група. В момента още е основен футболист на "белите" от София. Веднага след разпадането на "железничарския тим" Благовест Георгиев (Боби), Самир Мастънов (Бечо), Ценко Серафимов, Цветомир Василев, Борис Минев и Тихомир Илиев и Павлин Йотов подсилиха отбора на Левски'96 (Главиница) във Североизточната "В" група. По-късно Боби Георгиев заигра с Черноломец (Острица) в русенската областна група и все още е в този клуб. Цветомир Василев стана играч на новосъздадения ФК Скалите (Русе), за кратко бе и негов старши треньор, в момента е пом.-треньор и администратор на този клуб. Там се подвизава като футболист и Павлин Йотов. Борис Минев изкара един сезон в новия ФК Дунав (Русе), когато отбора бе във "В" и през есента в Източната "Б" група. Ценко Серафимов пък игра известно време при Кулеманса в Приста 2000. След разпадането на Локомотив (Русе) Владислав Митков и Петър Огнянов подсилиха новосъздадения през лятото на 2003 г. ФК Дунав (Русе). После Митков игра за Приста 2000, а сега е в Аристон (Русе) и пак играе на ст."Локомотив". Огнянов се задържа повече във ФК Дунав, но отскоро е футболист на Бенковски (Бяла) при друг популярен треньор - Никола Христов. Юношеският национал Мирослав Великов от лятото на 2002 г. до днес е в Светкавица (Търговище), където е твърд титуляр в мачовете на отбора в "Б" група.

Това е краят на ФК Локомотив (Русе).

Може би такова бе времето, а може би пък имаше начини Локомотив (Русе) да бъде спасен... Факт е, че това не се случи. С лека ръка този клуб, просъществувал в годините от 1930 г. и явяващ се най-старият, съществуващ дотогава русенски отбор бе закрит.

На 4 декември 2005 г. се навършиха 75 години от основаването на ФК Локомотив (Русе). Този исторически момент бе отбелязан единствено от вестник "Бряг", който посвети цяла страница на годишнината и разказа на читателите си за славното минало и тъжния край на "симпатичия русенски отбор". За съжаление ФК Локомотив (Русе) посрещна своя 75-годишен юбилей единствено в сърцата на онези русенци и не малко приятели из цялата страна, които все още пазят топли чувства по отминалите времена.

[редактиране] Успехи

Носител на купата на Министерството на железниците (1936)
5-то място в Държавното първенство (1943)
пет поредни пъти шампион на Русенска спортна област (1942, 1943, 1946, 1947, 1948)
5-то място в Северната "Б" група (1995)
5-то място в Североизточната "Б" група (1955)
6-то място в "Б" група (1970, 1972)
полуфуналист за Купата на България (1946)
полуфиналист за Купата на Съветската армия (1946, 1989)
четвъртфиналист за Купата на Съветската армия (1985)
четвъртфиналист за Купата на НРБ (1986)
20 участия в първенството на "Б" група
Седемкратен шампион на Североизточната "В" група
многократен представител на България в световни и европейски железничарски първенства.