Магнитуд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Магнитуд (M) - величина, характеризираща отделената под формата на сеизмични вълни енергия при земетресение.
[редактиране] Определяне
Магнитудът се определя поредством изчисление, въз основа на измерената със сеизмометър хоризонтална амплитуда на колебание на земната кора и отдалечеността на сеизмометъра от епицентъра на земетресението. През 1935 г. Рихтер въвежда десетобална скала за измерване магнитуда на земетресенията в Калифорния - Скала на Рихтер. Впоследствие начинът на изчисление е прецизиран, с което пресметнатият магнитуд е точна мярка за енергията. Скалата е логаритмична и има абсолютен характер. Магнитудът е пропорционален на десетичния логаритъм от енергията Е на сеизмичната вълна (М= 4,8 + 1,5 logE). Най-слабите земетресения са с отрицателен магнитуд (М < 0), най-силните са с М 9 и повече.
- M= log(A/T) + CF(Δ)
- А - ампитуда на сеизмичната вълна
- Т - период на сезимичната вълна
- CF(Δ) - калибровъчна функция
[редактиране] Най-честа грешка
Магнитудът е безразмерно число, не е „степен“. Казва се: „Земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер“ а не „... магнитуд 6,2 степен по скалата на Рихтер“
