Македонизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Македонизъм или македонщина е названието на "македонско национално чувство", тоест на чувството за принадлежност към македонската нация. В този смисъл македонизмът е понятие синонимно на македонската идея и успоредно на гърцизъм, българщина, сръбство и така нататък.

Македонизацията е следствие на политиката на Югославия, СССР и донякъде Българската комунистическа партия, и е вдъхновена от появилата се през 19 век македонистка идеология. Тя е насочена към населението в различни части на историко-географската област Македония или извън нея и има различен успех в различните части на областта. Процесите на македонизация са най-напреднали в Република Македония - особено след 1944 г. и отказа на официалната сръбска доктрина от тезата, че населението на Вардарска Македония е сръбско по произход и етническа принадлежност.

Македонизацията е идея, силно окуражавана от Сърбия от 70-те години на 19 век и специално от политика Стоян Новакович в края на 19 век. Той в своята доктрина твърди:

"...Не успяхме българите в Македония да превърнем в сърби и всякакви бъдещи усилия в тази насока са осъдени на неуспех. Тогава да опитаме да ги откъснем от българите, като им внушим, че те са отделен народ със своя собствена история, различна от българската".

Част от привържениците на македонизацията търсят опора за своите възгледи в историческото минало на региона Македония, като утвърждават тезата за наличие на македонско самосъзнание в миналото - от Античността до Възраждането. Македонистки ориентираните историци и историография, твърдят, че през 10 век в пределите на българските земи е създадена македонска държава на етнически принцип. За неин основател е посочен българският, а според тях "македонски" цар Самуил.

Според българското правителство (страницата на Министерството на правосъдието) македонските сепаратистки организации ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин имат за цел да македонизират Пиринския край .