Малешевска планина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малешевска планина (рядко Малеш планина) е планина в България и Република Македония. Най-високата й точка е Ильов връх (Джамо) (1803 м).
Планината е част от Осогово-Беласишката планинска група. Простира се между долината на Струма от изток, областта Малешево в долината на Брегалница от запад и долините на Сушицка река и притока й Любишевска река от север и река Лебница от юг. На север през седловината Седлото (Четало) в Момина чешма се свързва с планината Влахина. В пределите на България представлява силно извита дъговидна морфографска единица с площ 497км2. От долината на Брезнишка река се разделя на 2 дяла: северен, известен като Крупнишка планина, и южен - Същинска Малешевска планина. Главното планинско било има посока североизток-югозапад.
В северната му част се издига най-високият връх на Малешевската планина - Ильов връх; открояват се и върховете Трите гроба, Кресна, Погледец, Моравски връх (Ченгене каля или Ченгино кале) и други. На североизток, изток и югоизток от главното било се отделят ридовете Краище, Рамно боре, Моравски рид, Русаленски рид, Каменишки рид, Горемски рид, Цапаревски рид, Игралищенски рид, Белтога, Белтоко и други. По-големи реки, които водят начало от планината са Цапаревска река, Цапаревчица, Добрилашка река и други
Малешевската планина има сложен гоеложки строеж - изградена е от метаморфни скали (мигматити, гнайси и амфиболити), тектонски обработени и дълбоко изветрели. Гранити се разкриват в североизточните части (Крупнишки, Кресненски, Игралищенски и Брезнишки плутон) и в долината на река Лебница, петна от вулканични скали - в най-високите денудационни повърхнини и в най-ниските места. В тектонско отношение принадлежи главно на Огражденския блок. В землището на Палат има находище на флуорит.
Развитието на релефа на Малешевската планина се обуславя главно от проявите на разломната тектоника и денудационно-планационните процеси. Установени са 3 денудационни повърхнини - на надм. вис. 1300-1750 м, 950-1200 и 620-780м, които са с неогенска и плейстоценска възраст. Релефът е усложнен от наличието на 3 късноплиоценски и раннокватернерни подножни ерозионно-денудационни нива на надм. вис 420-50м,320-370м и 220-280м. Дълбоко заложените разломни линии са предпоставка за минералните извори в землищата на Кресна(11 извора) и селата Крупник, Горна Брезница и Палат.
М.пл. попада в преходносредиземноморската климатична област. Слънчевото греене е от 2000 до 2500 ч/год.; ср.год. темп. на въздуха при Кресна е 14°С,на надм. вис. 1700-1800м - 5°-6°С.Ср ян. температура в най-ниските места е над 0°С,а ср. юлска - 24°-25°С. Ср. год. валежи също са вертикално и хоризонтално диференцирани; в юж. и ниските части на планината са 500-600мм с максимум през ноем. ,на надм. вис. 600-1000м са 700-800мм с максимум през окт. ,на надм.вис над 1000м са ок. 1000мм с максимум през май.
Реките имат дъждовно-снежно подхранване ;зимно-пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие. Ср. год. модул на оттока се колебае между 2-12л/сек/км2. Преобладават северозападните и западни ветрове. Почвите във високите части на планината са кафяви горски и планинско-ливадни, на надморска височина до 700-900в - излужени канелени горски. Растителноста е очертана в 4 вертикални пояса: на ксеротермните дъбови гори (на надморска височина до 600-700м), в който доминират съобщества на косматия дъб, цера и благуна, с участие на средиземноморските видове пърнар, дървовидна хвойна, грипа, терпентинов кукуч и други; на мезофитните и ксеромезофитните дъбови и габърови гори (на надморска височина от 600-700 до 900-1000 метра) главно от съобщества на обикновен горун и участие на съобщества от воден габър, черен бор и други, покрай реките - съобщества на чинар,южна копривка, обикновен орех, дива лоза и др.; на буковите гори(на надм. вис. от 900-1000м до 1700м), формиран почти изцяло от съобщества на обикновен бук, на места с участие на борисова ела и др.; на високопланинската храстова и тревна(картъл, чернееща власатка, далматинска власатка, обикновена полевица, ливадна и бяла детелина и др.) растителност (на надморска височина 1000-1700 метра)- основни съобщества на дребна хвойна, балкански зановец и др., групи и единични дървета бял бор. След колективизацията 1958 година големи площи обработваема земя са залесени с черен и бял бор.
Животинският свят се отличава с голямо разнообразие. В ниските планински райони край Струма и в ксеротермните дъбови гори се срещат някои редки за страната видове със средиземноморски произход - жаба чесновница, змия червейница, турска боа, леопардов смок, ивичест смок, котешка змия. Разпространени са и др. юж. видове-македонски гущер, орфево коприварче, червеногушо коприварче, малък маслинов присмехулник, белочела сврачка, сирийски пъстър кълвач, чухал и други.
В пояса на буковите гори гнездят ок. 25 вида птици; широко разпространени и често срещани са поен дрозд, елов певец, чинка, горска зидарка, голям пъстър кълвач, гълъб хралупар, обикновен мишелов, малък ястреб и други. В пояса на високоплонинската храстова и тревна растителност се срещат някои видове чучулиги, ръждивогушо ливадарче, горска бъбрица и др.
От ловните птици са разпространени полска яребица, пъдпъдък, скална яребица, гривяк, гургулица и рядко в ниските части -фазан. Видовият състав на бозайниците е беден - земеровки, сънливци, мишки, катерица, от ловните бозайници - сив заек, дива свиня, сърна, бялка, черен пор, дива котка, язовец, лисица, вълк.
Срещат се и единични екземпляри кафява мечка. В юж. част на Малешевската планина е резерватът Соколота, в източната - Тисата. В Малешевската планина са разположени селата Крупник, Сушица, Горна Брезница, Сливница, Горна Крушица, Вракуповица, Каменица, Гореме, Горна Рибница, Кърпелево, Клепало, Цапарево, Микрево, Раздол, Драката ,Добри лаки, Колибите, Седелец, Велющец, Палат, Махалата, Вълково, Никудин, Игралище, Кръстилци, Струма, Лебница.
