Маринър 10

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маринър 10

Сондата Маринър 10
Общи данни
По програма на	НАСА
Основни изпълнители	JPL
Тип	автоматичен
Основни цели	Измервания върху обстановката, атмосферата, повърхността и телесните характеристики на Меркурий и Венера. Осъществяване на експерименти в междупланетното пространство и изследвания в условията на двупланетна гравитация.
Орбита/траектория
Запуск	3 ноември 1973 г. Кейп Канаверъл
Стартова установка	Маринър Венера Меркурий / Mariner-J
Маса	473,9 kg
Важни събития
Продължителност
Състояние
Интернет страница	[ ]
Оборудване

Маринър 10 е американски непилотиран космически апарат изтрелян на 3 ноември 1973 г. с цел изследването на планетите Меркурий и Венера.

Маринър 10 е последната мисия от програмата Маринър.

[редактиране] Открития

По време на първото преминаване покрай Венера, Маринър 10 заснема движение на облаци в атмосферата и детектира много слабо магнитно поле.

Изображение на Венера в естествени цветове, получено чрез обработка на нормални снимки и снимки заснети през син филтър.

Фотографско изображение на Венера, заснето с ултравиолетова светлина.

Маринър 10 преминава покрай Меркурий три пъти. Поради геометричните особености на орбитата (орбиталният период на Маринър 10 е почти два пъти по-голям от този на Меркурий), една и съща страна на Меркурий е огрявана от слънцето при всяко преминаване. Това позволява в края на мисията да се регистрира около 40-45% от повърхността, като общо са били заснети над 2800 снимки. Те показват повърхност подобна на лунната. Снимките са от голямо значение, тъй като повърхността на Меркурий не може да бъде наблюдавана чрез телескоп от разстояние.

Планетата Меркурий, заснета от Маринър 10	Склон от Меркурий, заснет при първото преминаване на Маринър 10	Меркурий в изкуствени цветове	Басейн с диаметър 190 km, покрит с равнини. Крайщата на басейна са разрушени от по-късни събития.
Меркурий, регион Австралия	Меркурий, регион Аврора	Меркурий, регион Кадуцета

Маринър 10 открива оскъдна атмосфера на Меркурий, състояща се предимно от хелий, детектира магнитно поле, както и богато на желязо планетарно ядро. Радиометричните изследвания предполагат, че нощната температура на Меркурий е около -183°C, а максималната дневна температура е около 187°C.