Марко Ганчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марко Ганчев писател

Роден:	7 август 1932 Марча, Дряновско, България

Съдържание

1 Биография
2 Награди
3 Библиография
4 Външни препратки

[редактиране] Биография

Марко Ганчев е роден през 1932 г. в с. Марча, Дряновско.

Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче "Другарче" на К.П.Домусчиев. През 1946 започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти "Средношколско единство" и "ЕМОС", издавани в София. През 1950 завършва гимназия в гр. Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Като студент през 1950-1955 г. печата стихове във вестниците "Народна младеж", "Литературен фронт", "Стършел", в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Първата му стихосбирка "Семената зреят" излиза през 1957 г.

През 1961 - 1968 г. е завеждащ културния отдел и член на редколегията на вестник "Стършел", а от 1968 до 1971 г. е завеждащ редакция "Поезия" в издателство "Народна култура".

През 1971 г. е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин.

От 1971 до 1979 г. е редактор в отдел "Поезия" на издателство "Народна култура", а от 1979 до 1984 г. - редактор в сп. "Съвременник".

През 1984 - 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира "Апропо", издание на Дома на хумора и сатирата Габрово.

През 1989 започва да чете от България по радио "Свободна Европа" два пъти седмично политически есета под общо заглавие "На прощаване с тоталитарната система".

През декември 1989 г. е избран за главен редактор на вестник "Литературен фронт".

Бил е депутат от Съюза на демократичните сили във Великото народно събрание, подписва новата конституция, заради което е изключен от СДС.

От 1991 до 1993 г. е главен редактор на вестник "Литературен форум", бивш "Литературен фронт".

Посланик на Република България в република Беларус от 1993 до 1999 г, след което е писател на свободна практика.

[редактиране] Награди

2001 г. - Националната литературна награда "П. Р. Славейков" , присъдена му от Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши.

2002 г. - Орден "Стара планина" I степен за изключителен принос към българската култура.

[редактиране] Библиография

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА ПО ЖАНРОВЕ И ПО ДАТИ

Лирика

Семената зреят, 1957; Всички пътища и един от тях, 1965; Правото да бъдеш буден, 1966; Бягащо дърво, 1969; Неделно щастие, 1971; Мълчаливи сирени, 1977; Голяма челяд, 1987

Сатира

Марсиански възторзи, 1960; Второ пришествие, 1964; Оправяне на света, 1967; Огледало за обратно виждане, 1975 и 1978; Драскотини, 1979 и 1984; Епиграми, 1979; Професия несъгласие, 1982; Ветерани на нищото, 1985; Нищо смешно, 1988; Къси съединения, 1989; Лай по кервана, 2006

За деца

Страшния Мъркот, стихотворения, 1971; Кое как се прави, стихотворения и приказки, 1973; Сбогом на таласъмите, приказки, 1974; По-малкият брат на крокодила, приказки, 1976; Кесия с пуканки, стихотворения, 1977; Книжка с бинокъл, стихотворения, 1978; Кълбовидна мълния, приказки, 1980; Големите и малките, стихотворения, 1980; Панчови песни, стихотворения, 1983; Имате ли гъдел, приказки, 1984; Изгубената кула, поеми, 1984; Чанта за утре, стихотворения, 1987; Таласъмът Хайде Холан, поеми, 1990; Магарешки работи, стихотворения, 2004

Есета

Опрощение и проклятие на измамата, 1990; Триумфалните арки към литературата, 1998; Лалугерът на двете системи, 1998

Избрани произведения

Лирика, 1979; Избрани сатири, 1982; Смешна тъга, 2002