Медковец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Медковец е село в Северозападна България. То се намира в община Медковец, Област Монтана.
| Медковец | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Монтана |
| Община: | Медковец |
| Население: | 2 281 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 162 м |
| Пощ. код: | 3670 |
| Тел. код: | 09727 |
| Геогр. положение: | 43° 38' сев. ш. 23° 11' изт. д. |
| МПС код: | М |
| Кмет или наместник | |
| Венцислав Кудкудейски | |
В Медковец е роден поп Андрей - един от водачите на Септемврийското въстание, описано в поемата на Гео Милев "Септември"
Съдържание |
[редактиране] История
Mедковец е древно селище с многовековна история. Запазени сведения за тези земи има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8–6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „Липена“, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „Пчелиньете“ и в местността „Главния геран“.
Селото е основано не по-късно от първата половина на 18 век. Местното народно обяснение на името Медковец идва от съществителното — мед, което се основава на предание, че някога наоколо е имало хралупи с мед. Основен поминък на населението e било земеделието и свързаното с него скотовъдство. През 60 години на 19 век Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известния унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:
„В малко променен вид аз видях тука въплатени образите на хората от бронзовия век. Жилищата им заровени до половината в земята.. правеха впечатление на истински пещери“.
„И ето ме отново на Българската Дунавска тераса. Силно вълниста местност, тя криеше само в наи-дълбоките порези сочна зеленина и аз се почувствах щастлив когато късно вечерта стигнахме в Медковец“
Феликс Каниц в „Дунавската България и Балканът“
Месното население предвождано от Иван Кулин взело участие в борбата с нашественика. Иван Кулин ръководи голямото въстание в Ломско, Видинско, Кулско и Белограчишко, което по мащаб отстъпва само на Априлското въстание. Медковчани участват в борбата за църковно национална независимост. Построена е църквата „Света Параскева“ през 1859 г., обявена за национален паметник на културата в днешни дни. За нея Феликс Каниц пише:
„Това българско селище (Медковец) през последните години е съумяло да издигне една красива черква с кубета, изненадваща с размерите и величието си“.
През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.
[редактиране] Политика
- 2003 — Венцислав Кудкудейски (БСП) печели на втори тур с 61% срещу Горан Бонов (НДСВ).
- 1999 — Венцислав Кудкудейски (БСП) печели на втори тур с 57% срещу Кирил Стоичков (СДС).
- 1995 — Венцислав Кудкудейски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 71% срещу Иван Иванов (Народен съюз).
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Разни
В землието на селището е разположена една от основните Радио-локаторни станции за обзор на въздушното пространство. Тя и до днес работи, тъй като наблюдава небето на цяла Северозападна България. Води се под името СПН Медковец. Обслужвала е базите в Каменец Габровница И Доброславци, а сега само тази в Граф Игнатиево.
