Минбар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минбарът (на арабски: منبر, което се превежда като "възвишено място") е мястото в джамията, откъдето имама чете хутбата (проповеди) и представлява висока катедра със стълби.
В първите години след хиджра не е имало минбар в джамиите, но с увеличаване на джемаата се наложило да се построи някаква възвишенност, от която пророка Мохамед да може да вижда и слуша всички присъстващи, тъй като четял хутбата, опирайки се на ствола на финикова палма. По-късно на мястото на това дърво е построен специален минбар. Първият минбар е бил дървен. От тогава формата на минбара се видоизменя, но функциите му са останали същите. След Мохамед халиф Абу Бакър в израз на уважение към пророка, четял хутбата, като заставал на второто стъпало на минбара. След него халиф Омар — на първата, а халиф Осман заставал на третото стъпало, иначе е трябвало да застане на равно място, а това би противоречало на суната. Предание гласи, че първият покрит минбар е въведен от халиф Осман. В Джамията на Мохамед в Медина място между минбара и "Равза-и-Мутахарра" (могилата на Пророка) се смята за благословенно.
В някои джамии има платформа (müezzin mahfili), разположена срещу минбара. Това е мястото за асистента на имама — мюезина и стои прав по време на молитва. Оттам той разказва, разпростванява думите на имама на вярващите. Това съоражение е ислямския еквивалент на амвона в християнските църкви.
