Мито

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Митото представлява такса или налог, определяни от страна на изпълнителната власт по отношение на вноса или износа на стоки и услуги от или в дадена държава. Митата водят началото си от борбата между парламента и краля в Англия през ХVІІ век, когато се приема, че монархът има право да налага такси за осъществяването на търговията.

Митата днес са фискални инструменти, употребявани по- често във връзка с осъществяването на конкретна икономическа политика, отколкото като средство за набиране постъпления в бюджета.

Вносните мита (митата при внос) се налагат най- често за защита на селскостопанския сектор на дадена държава или група държави (Митнически съюз) с цел подпомагане на местното производство и селско стопанство от чуждестранните им конкуренти. Ефектът им се изразява в повишаването на крайната цена на вносните продукти, което ги прави по- трудно реализуеми на местния пазар. По- нататъшна стъпка при преследването на тази цел представлява и налагането на определени митнически квоти и и тавани, т.е. определянето на количества вносни стоки, които могат да бъдат допуснати до даден пазар.

Износните мита (мита при износ) се налагат предимно върху износа на суровини, най- често от държави с доминиращ селскостопански сектор с цел поддържане на определено минимално ниво на международните цени и осъществяване на контрол върху предлагането на суровините. В редки случаи износните мита се налагат и върху други стоки, за да се предотврати евентуален негативен ефект върху развитието на търговията в световен мащаб. Като доказателство за това е и налагането на износни квоти както в индустриалните, така и в най-слабо развитите държави.

Таблицата от вносните мита на една държава или група държави се нарича митническа тарифа.