Население на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
По данни на Националния статистически институт населението на България през 2006 е 7 385 367 души[1]. В тази цифра са включени българските граждани, живеещи постоянно извън страната. Техният брой се оценява консервативно на около 700,000 души. Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на България е българско, като двaтa най-големи други етноси са тези на турците (9,4%) и на ромите (4,7%).
Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци и евреи. 84,8% от населението говори български език, който е и официален.
Съдържание |
[редактиране] Брой на населението
| 1887 | 3 154 375 |
| 1900 | 3 744 283 |
| 1910 | 4 337 513 |
| 1926 | 5 478 741 |
| 1934 | 6 077 939 |
| 1946 | 7 029 349 |
| 1965 | 8 227 866 |
| 1985 | 8 948 649 |
| 1990 | 8 669 269 |
| 1995 | 8 384 715 |
| 2000 | 8 149 468 |
| 2001 | 7 891 095 |
| 2002 | 7 845 841 |
| 2003 | 7 801 273 |
| 2004 | 7 761 049 |
| 2005 | 7 720 000[1] |
| 2006 | 7 385 367 |
[редактиране] Гъстота на населението
Гъстотата на населението в България е 69,6 души/km2 (2005)[1]. За сравнение гъстотата на населението в Европа е около 67 души/km2, а в света — 45 души/km2.
| Гъстота на населението, според надморската височина | |
|---|---|
| 0-200 m | 93,1 души/km2 |
| 200-500 m | 70,7 души/km2 |
| 500-700 m | 152,2 души/km2 |
| 700-1000 m | 36 души/km2 |
| над 1000 m | 7 души/km2 |
Най-голяма е гъстотата на населението в общините Пловдив (3500 души/km2), Варна (1500 души/km2), Ямбол (990 души/km2), Добрич (950 души/km2) и Столична (905 души/km2). От районите за планиране най-гъсто населен е Югозападният (103 души/km2), а най-рядко — Северозападният (48 души/km2). Най-рядко населеният район е Странджа (10 души/km2).
[редактиране] Възрастова структура
| Възрастова структура на населението[1] | |||
|---|---|---|---|
| Година | Под трудоспособна възраст | В трудоспособна възраст | Над трудоспособна възраст |
| 1990 | 21,6% | 55,5% | 22,9% |
| 1995 | 19,1% | 56,6% | 24,3% |
| 2000 | 16,8% | 58,3% | 24,9% |
| 2001 | 16,3% | 59,2% | 24,5% |
| 2002 | 15,9% | 60,1% | 24,0% |
| 2003 | 15,5% | 60,8% | 23,7% |
| 2004 | 15,1% | 61,6% | 23,3% |
| 2005 | 14,8% | 62,4% | 22,8% |
| 2006 | 13,9% | 68,7% | 17,3% |
[редактиране] Движение на населението (естествено и механично)
[редактиране] Раждаемост
По данни от 2004 година.
- 70 493 деца (99,2% (69 886) живи)
- 36 026 живи момчета
- 33 860 живи момичета
- съотношение момчета/момичета - 1000/940
- в градовете - 50 390 деца
- в селата - 19 496 деца
извънбрачни раждания:
- 1995 - 25,8%
- 2000 - 38,4%
- 2003 - 46,1%
Напуснали България за периода 1990-2005:
- 800 000 (330 000 отиват в Турция)
[редактиране] Данните от Уикипедия към 22 февруари 2006
Население: 7 517 973 (2004, оценка)
Възрастова структура:
0-14 години: 14,4% (мъже 553 801; жени 526 856)
15-64 години: 68,5% (мъже 2 533 784; жени 2 615 968)
над 65 години: 17,1% (мъже 535 954; жени 751 610) (2004, оценка)
Прираст на населението: -0,92% (2004, оценка)
Раждаемост: 9,65 родени/1 000 население (2004, оценка)
Смъртност: 14,25 починали/1 000 население (2004, оценка)
Механичен прираст: -4,58 души/1 000 население (2004, оценка)
Съотношение на половете:
при раждане: 1,06 мъже/жени
под 15 години: 1,05 мъже/жени
15-64 години: 0,97 мъже/жени
над 65 години: 0,74 мъже/жени
общо: 0,93 мъже/жени (2000, оценка)
Детска смъртност: 21,31 починали/1 000 живородени
Продължителност на живота при раждане:
общо: 71,75 години
мъже: 68,14 години
жени: 75,59 години (2004, оценка)
Обща фертилност: 1,37 родени/жена (2004, оценка)
Грамотност:
определение: над 14 години могат да четат и пишат
общо: 98,6%
мъже: 99,1%
жени: 98,2% (2003, оценка)
Етнически групи: Българи 83,9%, турци 9,4%, цигани 4,7%, руснаци 0,2%, арменци 0,2%, власи 0,1%, други 1,6% (2001).
Религии: Православни 82,6%, мюсюлмани 12,2%, католици 0,6%, протестанти 0,5%, други 4,1% (2001).
Езици: Български, другите езици съответстват на етническата структура.
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 Данни на НСИ, цитирани в Георги Ангелов. „Демографските данни - повод за размисъл“ в „ИПИ. Преглед на стопанската политика“, брой 268, март 2006
