Никарагуа (езеро)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Езерото Никарагуа (11° 30' 0"с.г.ш. и 85° 30' 0"з.г.д.) се намира на територията на Република Нукарагуа и е най-голямото езеро в Централна Америка. То е третото по големина в Латинска Америка след езерата Титикака и Маракайбо и десето сред най-големите сладководни езера в света. Наричано е от местното население още “El Cocibolca”, или “сладко море”.
[редактиране] Разположение
Езерото е разположено югозападно от планинските вериги на Никарагуа в голямо тектонско понижение. Свързано е с второто по големина езеро в страната - Манагуа чрез река Типитапа. Свързва се с Карибско море посредством река Сан Хуан. Никарагуа има тектонски произход, като се образува при потъване на земната кора при разседно пропадане. Езерото се намира на 32 м надморска височина и заема площ от 8 624 км2. Дълго е 117 км, а в най-голямата си ширина достига 58 км. То е сред 40-те най-големи езера на Земята по площ и обем – 108.00 км3. Максималната дълбочина на езерото е 70 м, а средната приблизително 13 м. Площта на водосборния басейн достига 23 844 км². На аквторията на езерото се намират 400 острова, като се иключат тези на Гранада и Соментинамския архипелаг (el Archipiélago de Solentiname). Двата най-големи острова са Сапатера (Zapatera) и Ометепе (Ometepe). На последния се намират вулканите Мадера и Консепсион, последният от които е активен. До брега на езерото са разположени самият град Гранада и вулканът Момбачо. Подобно на Карибско море, в езерото Никарагуа се проявява силно вълнение, предизвикано от източните ветрове, духащи на запад, в посока към Тихия океан. Чести са също и случеите на мощни щормови вълни. Никарагуа е единственото сладководно езеро в света, в което живет акули. Учените предполагат,че територията ,на която е разположено езерото, по-рано е била голям морски залив. С времето заливът се е затворил и в езерото остават да живеят акули. До построяването на Панамския канал съществува проект за строителството на Никарагуански канал, чрез който да се свързват двата океана. С прокопаването на Панамския канал обаче, този проект губи своята актуалност. През последните години Институтът по ресурси и околната среда на Никарагуа (IREA), изследва водите на езерото и отчита все по-голямото процентно съдържание на вредни химични продукти, резултат от промишлената и стопанска дейност около бреговете, както и такива, изхвърляни във водите на езерото Манагуа и пренасяни чрез река Типитапа в Никарагуа. Опазването на водите на езерото е много трудно, с оглед слабото финансиране от страна на държавата.