Никифор I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никифор I Геник е византийски император управлявал от 802 г. до смърта си през 811 година.

През 807г. той нарушава мирния договор с България и предприема множество военни атаки с цел подчиняване славянското население, живеещо в южните части на Балканския полуостров.

През 811г. византийския император Никифор I Геник организира поход срещу столицата Плиска. Крум предложил на императора мир, но Никифор отхвърлил предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници”, както се изразява хронистът Теофан. Императорът навлязъл в българска територия на 20 юли. В течение на три дена след битки и много забикалки през непристъпни места Никифор достигнал до Плиска, резиденцията на българските ханове.

[редактиране] Никифор разграбва Плиска

Никифор I придружавал движението си с нечувани жестокости и произволи над местното население, което избивал без разлика на пол и възраст. Императорът се грижил само как да насити своята алчност за богатство. Той наложил печати на Крумовите съкровищници и ги пазил като собствени. В същото време отрязвал ушите и други членове на войници, които се докосвали до неговата плячка.

Най-сетне той заповядал да опожарят палатите на Крум. Крум повторно се обрънал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с миром”, като искал по тоя начин да предотврати по-нататъшни жестокости и разорения. Упоен от успехите си, императорът не искал и да чува за мир.

[редактиране] Битката при Върбишкия проход - 26 юли 811

Никифор, след като ограбил и опожарил Крумовата резиденция потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, хан Крум мобилизирал всички налични сили и се готвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен както от отказа на императора да сключи мир така и от невежданите жестокости, грабежи и произволи в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.

Когато Никифор научил за всичко това, чувствувайки че пътя за отстъпление е отрязан почнал да се лута като гръмнат. На свитата си пък казвал: „Дори да бяхме станали крилати, и тогава никой да се не надява, че ще избегне гибелта.” Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли, нападнал изплашените византийски войници.

В планинските теснини на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, дето той бил убит. В нощния бой освен императорът загинали много видни велможи и военачалници - патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!”. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга в големи страдания до Одрин.

Поражението на император Никифор и войската му във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всички завоевания на запад заедно със Сердика. Държавата била осигурена от бъдещи нападения от страна на Византия.

Българския хан се прославил като победител на ромейския император и така се улеснило приобщаването на македонските славяни и разширението на държавата в посока към югозапад. Гордостта на от хан Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за съдбата на Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.”

[редактиране] Източници

• Theophanes the Confessor, Chronicle, Ed. Carl de Boor, Leipzig.
• John Skylitzes, Synopsis Historion, translated by Paul Stephenson.
• Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.

Ирина

>>>

император на Византийската империя (802— 26 юли 811)

>>>

Ставракий