Николай Аретов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Николай Аретов български филолог |
|
| Роден: | ? |
|---|---|
Николай Аретов е български филолог.
Съдържание |
[редактиране] Биографични бележки
[редактиране] Образование
- 1978 — българска филология (втора специалност френски език), ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново.
- 1988 — кандидат на филологическите науки с дисертация на тема „Преводната проза от първата половина на ХIХ в.“
- 1978–1980 — учител по български език и литература в СПТУ и гимназия в гр. Якоруда;
- 1980–1982 — редактор в сп. „Читалище“;
- от 1982 — редактор в сп. „Литературна мисъл“, член на редколегията от 1990, заместник главен редактор от 2000;
- от 1982 литературен сътрудник и филолог специалист в Института за литература, БАН, секция „Литература на Българското възраждане“;
- от 1989 — научен сътрудник I ст.;
- 1991–1999 — хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“;
- от 1994 — старши научен сътрудник II ст. в Института за литература.
- от 1999 — заместник-председател на Научния съвет на Института за литература.
[редактиране] Преподавателски опит
- Курс лекции „Българска възрожденска литература“ и различни спецкурсове, свързани с преводната литература от ХIХ в., възрожденската белетристика, връзките на българската култура с европейската цивилизация и пр. в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
- Спецкурс по възрожденска литература в Шуменския университет „Константин Преславски“ през 1994 г.
- Курс лекции „Българска възрожденска литература“ — НБУ, 1999 г., 2002–03.
- Курс лекции в магистърската програма на Софийския университет „Балкански измерения на възрожденската литература“ (съвместно с доц. Н. Чернокожев), 2000–01, 2001–02.
[редактиране] Членства
- Сдружение българските писатели (от 1994)
- Съюза на преводачите в България (от 1995)
- Българско общество за проучване на осемнадесети век. (от 1993, председател от 1997)
[редактиране] Публикации
[редактиране] Книги
- Димитър и Рахил Душанови. Нар. просвета, 1988.
- Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1990.
- Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1994.
- Българското възраждане и Европа. Изд. „Кралица Маб“, 1995. (2 изд. 2001)
- Енциклопедия на българската възрожденска литература. Изд. „Абагар“, В. Търново, 1996 (В колектив с Ив. Радев, Р. Русинов, Г. Петков, Р. Радев, Ел. Налбантова).
- Васил Попович. Живот и творчество. Изд. „Кралица Маб“, 2000.
- Литература за 10 клас. Учебно помагало. Изд. „Анубис“, 2000. (В колектив със С. Хаджикосев, К. Протохристова, Р. Божанкова, Р. Симеонов). (2 преработено изд. 2001).
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
