Никола Милев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Милев български историк

Роден:	8 май 1881 Мокрени, днес Гърция
Починал:	13 февруари 1925 София, България

Професор Никола Илиев Милев е виден български историк, публицист, държавен деец и участник в македонското революционно движение.

Съдържание

1 Биография
- 1.1 Никола Милев и македонското движение
- 1.2 Убийството на Никола Милев
2 Научно творчество
- 2.1 Съчинения
3 Библиографски и архивни източници за Н. Милев
- 3.1 Литература
- 3.2 Архивни източници
4 Бележки

[редактиране] Биография

Никола Милев е роден в Мокрени, голямо българско село в костурска каза, в семейството на млекар и хлебар, който работи на гурбет. След като завършва българскато основно училище в Мокрени Никола Милев заминава с баща си за Кайро, където живее известно време. След завръщането си учи във Фенер, а по-късно по препоръка на Екзархията постъпва в цариградския лицей "Галата сарай", където е съученик със Симеон Радев. След завършването на лицея през 1902 година учителства в Цариград и работи във вестника на Симеон Радев "Вечерна поща". През 1903 година постъпва да учи история в Софийския университет, който завършва през 1909. С препоръки на професор Васил Златарски и стипендия "Марин Дринов" Милев специализира нова история във Виена от 1910 до 1912 година. По време на Балканската война е преводач в щаба на Втора българска армия. След Балканските войни става редовен доцент в катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет (1915 - 1922).

През 1918 година Милев е директор на печата при Министерството на външните работи и вероизповеданията. Противопоставя се активно на установения след Първата световна война земеделския режим и е сред основателите на партията Народен сговор. След убийството през 1922 година на Александър Греков от страна на анархокомунисти Никола Милев е директор на всекидневника “Слово”. Като председател на Дружеството на столичните журналисти, защитава свободата на словото и печата, а като първомайстор на масонската ложа “Зора” се застъпва за каузата на македонските българи и за автономна Македония. Независимо от отрицателното си отношение към политиката на Стамболийски е включен в българската делегация на конференцията в Лозана през 1922 година. Подобни мисии той изпълнява и при управлението на Демократическия сговор. След 1923 година Никола Милев е съветник на българската делегация при Обществото на народите в Женева.

В проекта на състава на деветоюнското правителство е включен като министър на външните работи, но се отказва поради опасения от реакцията на КСХС и Гърция. Народен представител е в ХХІ Обикновено Народно събрание (1923-1927). Работи като съветник към българското представителство в Обществото на народите в Женева.

Според някои източници през 1925 година е определен за представител на България в САЩ, но е убит дни преди заминаването му.

[редактиране] Никола Милев и македонското движение

Никола Милев се включва се в редовете на ВМОРО като ученик през 1898 година, но по-активно се намесва в живота на организациите на македонските българи едва след 1919 година. Участва в дейността на македонските братства и сътрудничи активно на периодичния печат на македонските българи. Макар че не член на ВМРО след Първата световна война заедно с професорите Любомир Милетич и Иван Георгов Никола Милев е съветник и близък сподвижник на Тодор Александров. Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и другите македонски организации и се противопоставя на Майския манифест.

Никола Милев е един от безспорните интелектуални и морални водачи на бежанците от Македония. Иван Михайлов го описва по следния начин:

”У него имаше чудно съчетание на кротост и твърдо убеждение. От цялата му осанка, но собено от речта му лъхаше някаква ангелска топлота и сигурност. Говорше просто и сърдечно. И всичко що казва е в една приятна мярка. Спечелваше с такта си, будеше удивление с ума си, побеждаваше със скромността си. Той бе образец на просветен, културен български националист. Сред елита на българската интелигенция заемаше избрано място, каквото мъчно се запълва”.^[1]

През 1923 година Никола Милев става един от основателите на Македонския научен институт и е избран в първия му Управителен съвет.

[редактиране] Убийството на Никола Милев

През 1924 година във Виена групата македонски дейци около Димитър Влахов, свързали се със съветските служби, взима решение за убийството на своя опонент Никола Милев. Смята се, че Милев е един от основните идеологически противници на Коминтерна и неговите привърженици в македонското движение. Изборът е одобрен от Станке Димитров и ЦК на БКП. По решение на Специалната наказателна тройка (ЧЕКА) в състав Станке Димитров, Иван Минков и Вълко Червенков терористичната група на Петър Абаджиев подготвя покушението над професор Никола Милев, което е извършено на 13 февруари 1925 година на булевард “Дондуков”, в центъра на София. Физическият убиец е Милан Манолев, осъждан по атентата в Софийското казино през 1915 година и амнистиран при управлението на Александър Стамболийски. Според някои източници Манолев е подпомогнат и от анархистите Георги Шейтанов и Васил Икономов.

Погребението на Никола Милев на 15 февруари 1925 е едно от най-многолюдните в София през онези години. Убийството му увеличава напрежението в българското общество през 20-те години на ХХ век. Милан Манолев скоро след убийството е заловен и след съответните самопризнания е убит от ВМРО, а вместо укриващите се подбудители са убити техните съпартийци – депутатите Тодор Страшимиров (17 февруари 1925) и Харалампи Стоянов (6 март 1925).

[редактиране] Научно творчество

Научните изследвания на Никола Милев обхващат различни периоди от историческото развитие на българския народ – от VІІ век до времето на българското Възраждане. Своите първи студии той публикува в някои научни периодически издания – “Периодическо списание”, “Известия на българското историческо дружество” и други. Най–известни са трудовете му, засягащи католическата пропаганда в българските земи през Османския период и българите-католици. Неговата монография от 1914 година “Католишката пропаганда в България през ХVІІІ век” е високо оценена и му проправя пътя към кариерата на университетски преподавател. В периода 1914-1923 година Никола Милев е редовен доцент по нова история в Софийския университет, а от 1923 година е професор.

От своите колеги и съвременници Никола Милев е възприеман като един от най-добрите български историци – оценка, която поради идеологически съображения официално не се споделя в периода 1944-1989 година.

[редактиране] Съчинения

Кубрат от историята и Кубер в “Чудесата на св. Димитрия Солунски”, Периодическо списание, 71, 1910, с. 557-644
Известия за състоянието на Турция в края на ХVІІІ век, Списание на БАН, 6, 1913
Католишката пропаганда в България през ХVІІІ век. Историческо изследване, 1914, 194 с.
Един неиздаден документ за българската история (1597), Известия на българското историческо дружество, 4, 1915, с. 89-99
Факторите на Българското възраждане, в: Иван Д. Шишманов, 1920, с. 129-157
Български лични и семейни имена от ХVІІ век, Известия на етнографския музей, 3-4, 1921, с. 14-171, друго издание в: 300 години Чипровско въстание. Принос към историята на българите през ХVІІІ век, с. 75-101, София 1988
Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1557-1615), Известия на българското историческо дружество, 5, 1922, с. 113-128
Историческите връзки между българи и поляци, С. 1923, 64 с.
Парчевич и Владислав ІV, полски крал, Полско-български преглед, 1924, с.48-64
Milef, Nikolas. La Macédoine inquiète. Sofia 1923, 2 изд. 1926
Избрани съчинения (редактори В. Златарски, Б. Пенев, Ст. Консулов и Г. Кулишев), кн. І – Под стените на Одрин. Дневник, С. 1927, кн. ІІ (на френски език) Pages choises. Liv. II. Articles politiques et scienticles, S. 1928

[редактиране] Библиографски и архивни източници за Н. Милев

[редактиране] Литература

Златарски, Васил. Никола Милев като работник по история – Полет, 1925, № 18, с. 279-281
Марков, Георги. Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919-1947, С. 1994, с. 66-68