Никола Образописов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Никола Образописов Български художник и иконописец |
|
| Роден: | 1828 Продановци, днес България |
|---|---|
| Починал: | 17 януари 1915 Самоков, България |
Никола Иванов Образописов - български художник, иконописец от Самоковска живописна школа е роден през 1828 г. Син е на Иван Образописов (Йоан Иконописец) от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора.
Никола Иконописов съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните й форми допадат на народа. Той е един от най-значителните живописци от времето на духовното възраждане на България. Неговата интересна личност на пламенен възрожденец и живописец с оригинално дарование се откроява ярко на фона на една бурна и славна епоха от историята на българския народ.
Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Поморавието, Македония и Босна.
Иконописи и стенописи на Н. Иконописов:
- През 1873 г. изписва Пиротската църква.
- Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците.
- Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса "Св. Лука" при постницата.
- Негови стенописи и икони има в Бельова църква.
- Има стенописи и икони в манастира "Св. Спас" (при Долни Лозен) и др.
Н. Иконописов гравира щампи, а също така твори и светска живопис. Оставя портрети и битови картини, по известните от които са:
- „Селско хоро от Самоковска околия",
- „Пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир",
- „Вражалицата".
