Ново Паничарево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ново Паничарево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.
| Ново Паничарево | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Бургас |
| Община: | Приморско |
| Население: | 825 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 104 м |
| Пощ. код: | 8152 |
| Тел. код: | 05504 |
| Геогр. положение: | 42° 17' сев. ш. 27° 33' изт. д. |
| МПС код: | А |
| Кмет или наместник | |
| Надежда Иванова | |
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО
/Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов,
от с.Ново Паничарево ,мой дядо, а също така
голям патриот и родолюбец.
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си
непосредствено след освобождаването на България от османско иго - 1879 година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през 1882 г.
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до
тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите
преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км
източно от Старо село, на югоизток - 6км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с.Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.
От исторически източници и от предания от поколение на
поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с.Рупките - Родопите, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските
поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на
Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край
са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите
в този край хора като етническа група "Рупки".
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи,
които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити
с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били
направени от дъски, а гредите и другия дървен материал
бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид
голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени,
покрита с керемиди, а вътре измазана с вар. Основният поминак на хората бил скотовъдството и
земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица.Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си.
Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по
скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство.
Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска
още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница
за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане
на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които
се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва
,че хората били напредничави и ползвали водата като
енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода
за водопой на добитъка.
