Обикновен глог
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Обикновен глог | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Обикновен глог (Crataegus monogyna)
|
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|
Обикновен глог (Crataegus monogyna Jacq) е вид храст или дърво. Разпространено е сред храсталаци и гори. Висок е 5-14 метра и се среща в Европа, Северна Африка и Западна Азия. Част от скъсените му клонки са видоизменени в бодли и това е дало основание за народната поговорка "От трън - та на глог". Листата са дълги 2-4 см. и специфично изрязани. Цветовете му са бели, събрани в щитовидни метличести съцветия. Узрелите плодове са тъмночервени и съдържат едно семе, наричано не много правилно от ботаническа гледна точка "костилка".
[редактиране] Употреба в народната медицина
Научната и народната медицина са единодушни- глогът е великолепно сърдечно средство. Той подобрява работата на коронарните артерии,сърдечния мускул получава повече кислород. Увеличава се и силата на сърдечните съкращения и сърцето изпомпва повече кръв. Особено подходящ е глогът при възрастни болни с изтощени сърца. В първи и втори стадий на сърдечна декомпенсация, когато оплакванията настъпват след физически претоварвания, тази билка е най-подходяща. Не бива да се пренебрегват и младите подложени на непрекъснат стрес. Освен, че засилва сърдечните съкращения има регулиращо действие върху сърдечния ритъм и артериалното налягане. Глогът и препаратите от него са идеални за продължително лечение. Тъй като ефектът не е мигновен, е добре да се взема седмици и повече.Може да се съчетава с други лекарства, самата билка няма странични ефекти и не засилва страничните ефекти на лекарствата. Това е важно за хора с начална форма на сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания, изискващи разнообразно лекарствено лечение. Друго предимство на глога е ,че при продължителна употреба, не се развива ефектът на привикването т. е. не се налага непрекъснато увеличаване на дозите, за да се постигне първоначалното действие на билката.
Използват се корените (отвара), листата (запарка), цветовете (запарка), плодовете (запарка).
