Павел Христов (революционер)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Павел Христов български революционер |
|
 |
|
| Роден: | 1874 Цапари, днес Р.Македония |
|---|---|
| Починал: | 6 юни 1922 София, България |
Павел Христов е български просветен деец и революционер, виден деец на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация.
Павел Христов е роден в голямото Битолско село Цапари. Завършва гимназия в Лом през 1894 година и се връща в Македония като учител. Учителства в Прилеп, Кичево, Костур и Битоля. През 1895 година влиза в редовете на ВМОРО и бързо се издига в нейната йерархия. Става ръководител на Костурския революционен окръг (1898 - 1901). През 1901 година е заловен от османските власти и прекарва 3 години в Корчанския затвор. След Илинденското въстание е избран за ръководител на Битолския революционен окръг. На Рилския конгрес на ВМОРО (1905) е делегат от Битолския окръг, а на Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908) е избран за член на Централния комитет. В 1910 - 1911 година, е задграничен претставител на ВМОРО в София.
През Балканските войни Павел Христов е войвода на чета в Битолско. През септември 1913 година Христов е един от основните организатори и ръководители на българо-албанското Охридско-Дебърското въстание. На 12 септември 1913 година неговата чета заедно с четата на Петър Чаулев влизат тържествено в освободения Охрид. Павел Христов влиза в ръководното тяло на временното българско управление. След погрома на въстанието Христов се оттегля в Албания, където се свързва с албанските революционери за ново сътрудничество.
По време на Първата световна война Павел Христов заедно с Петър Чаулев е начело на голяма организационна чета, която действа в тила на сръбската армия и освобождава град Крушево три дни преди идването на българските войски. Между 1915 - 1918, когато Вардарска Македония е в пределите на България, Павел Христов е окръжен финансов ръководител, а по-късно и окръжен управител на Битоля. След войната Христов е в редиците на левицата и влиза във Временното представителството на обединената бивша ВМОРО. В 1921 година заминава за Албания, където заедно с Александър Протогеров сключва договор с албанските ръководители за съвместна борба срещу сръбската власт във Вардарска Македония и Косово, според който Албания трябва да получи Новопазарския санджак и Косово, Македония да стане независима държава, а Дебърският санджак се обявява за спорен.
Павел Христов умира на 6 юни 1922 година в София от туберкулоза.
