Пакуриан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Григорий Пакуриан е виден византийски военоначалник по времето на император Михаил VII Дука Парапинак (1067-1078 г.), Никифор III Вотаниат (1078-1081 г.) и Алексей I Комнин (1081-1118 г.). Започнал военната си кариера с отбраната на град Ани (днес в руини на турската граница с Армения) през 1064 г. Основател, покровител и автор на типика (устава) на Бачковския манастир. Загинал при нещастен случай в битка срещу печенегите през 1086.

Ана Комнина - дъщерята на Византийския император Алексий Комнин, в историята си написана на гръцки език за баща си и времето на неговото царуване (1081г. – 1118 г.) - “Алексиада”, се спира няколкократно на личността на Пакуриан и между другото пише следното: “...роден в знатно семейство в Армения”.

Официалният типик на Бачковския манастир не е намерен.

Преписите на типика на гръцки и грузински се различават. Преводите на типика въз основа на тези преписи също се различават и тълкуват различно. В гръцкия препис Пакуриан споменава, че разписва типика с арменски букви и с това подчертава националната си принадлежност.

По вероизповедание Григорий Пакуриан е арменец – халкедонит според известния руски учен Н.Я. Марр. Това гледище се поддържа и от съвременната руска византоложка В. А. Арутюнова-Фиданян.

Поддържниците на грузинската версия за произхода на Пакуриан се позовават главно на това, че той в текст на препис на типика на Бачковския манастир се представя като “ивириец”. Във Византия през 11 век ивирийска националност не съществува, а има източно-византийска административно-военна област “Ивирия”, наричана също “Ивирия и Армения” или “Ивирия и Ани”, в която Пакуриан е служил. В случая, “ивириец”, както и “софиянец”, характеризират област, а не национална принадлежност. Освен това, думата "зоравар" (военноначалник) е арменска дума, която фигурира в грузинския препис като производна дума - "золавари". Видно е, че преводача не е знаел добре грузински и първоначалния текст на преписа или оригиналния типик е бил на арменски език.

Френският пък изследовател Пол Лемерл, счита че Пакуриан не е могъл да се разписва на грузински и затова се е разписал на арменски под типика на манастира. Такива предположения не могат да се възприемат сериозно, защото Пакуриан е втори човек във византийската имперска иерархия, заема продължително време отговорни постове в същата и не би му било трудно да се научи да се разписва на грузински, още повече че грузинските букви си приличат с арменските. Пренебрегва се и факта, че Пакуриан заявява, че се разписва с арменски букви не случайно, а в текст, преди подписа си, на официален документ на манастира.

[редактиране] Източници

• Anna Comnena. “ The Alexiad”, Translated by E.R.A. Sewter, Pengium Books Ltd., London, 1969, (reprinted in 2003), Pp. 560.
• Louis Petit. Typikon de Gregoire Pacourianos
• Asdracha, Catherine, La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique, Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294.
• Nina Garsoian. “The Byzantine Annexation of the Armenian Kingdoms in the Eleventh Century”. In: The Armenian People from Ancient to Modern Times, vol. 1, New York, 1977, 192 p.
• Paul Lemerle. “Le Typicon de Gregoire Pakourianos “. In: Le Mond Byzantin. Cinq Etudes sur le XIe Siecle Byzantin. Paris, 1977.
• Н.Я. Марр. Аркаун – монгольское название христиан..., СПб., с. 17 -31.
• Арутюновой – Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и комментарий. Ереван, 1978, с. 249.