Патопсихология
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Патопсихологията е наука изучаваща анормалните поведения с цел да ги опише, предвиди, обясни и промени анормалните модели на функциониране. Патопсихологията изучава природата на психопатологията и нейните причини, и това знание се прилага в клиничната психология за лечението на пациенти с психологически разстройства.
Съдържание |
[редактиране] Девиациите според психологията
Представата за анормално поведение и за анормалност се е изменяла драматично през вековете - демони, богове, магия, телесни секрети, астрални влияния, психични заболявания и прочее. В най-общи линии днес има следните точки, по които се говори за анормалност, никоя от които не е сама по себе си единично вярна, а по-скоро всичките отразяват различни аспекти на проблема:
[редактиране] Статистическа девиация
Забележима разлика от общото, тоест мнозинството. Много човешки качества са нормално разпространени и колкото повече се отдалечаваме от тях, толкова повече намалява броя на хората, които са в разрез с нормата. Така например качества отвъд някакво обичайно отстояние от възприетите ценности и норми (стандартна девиационна единица) се определят понякога като анормални.
Интелектът - ниското интелектуално ниво, показателно чрез IQ точките може да определи умствено изостаналите индивиди - нещо, което се смята за анормално.
[редактиране] Нарушаване на социалните норми
Културните очаквания относно редно/нередно, правилно/неправилно са силно оформящи за социалното поведение на индивидите, съответно силното разминаване с тези очаквания предизвиква представата за анормалност. Това важи особено силно особено по отношение на така наречения културен код - облеклото, маниерите, контактът с очи и прочее. Нарушаването на този иначе невидим и още повече неписан културен код се възприема като анормално поведение. Интегрираността на нормите не просто в обществото, а в неговите членове е толкова силно, че понякога изглежда абсолютно и за това безвъпросно.
[редактиране] Маладаптивност на поведението
Неадаптивност за постигане на собствените цели, неспособност за адаптиране към живота или маладаптивност по отношение на обществото.
[редактиране] Личностен стрес
Удовлетворението, задоволството от личния живот е условие за ментално здраве.
[редактиране] Девиация от идеалното
Личната перспектива изисква определяне на това какво идеалната личност е и съответно неспособността за полагане на усилия, действия и поведение за придържане или търсене на този идеал, който е собствен се възприема като девиация, дори в случаите, когато съответния индивид е видимо функциониращ добре. Става дума за идеал, който всеки човек има за себе си.
[редактиране] Медицински заболявания
Биогенната дефиниция определя, че физическото заболяване предицвиква абнормално поведение, така че то се явява един вид симптом.
