Петър Арабаджията
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Петър Арабаджията български революционер |
|
| Роден: | 1830 с. Каратопрак (днес Чернозем), Пловдивско |
|---|---|
| Починал: | след 1906 с. Куруджиларе (днес Пъдарско) |
Петър Атанасов (Танов) Арабаджията бил по-голям брат на Иван Атанасов Арабаджията. Получил елементарна грамотност в селското килийно училище, след което се заловил със земеделие и арабаджийство (коларо-железарство). Петър и брат му се познавали добре с Левски, с когото семейството им имало роднински връзки. Знае се, че при обиколките си на юг от Балкана Апостолът нееднократно отсядал у Петър. Според разкази на негови потомци, веднага след залавянето на Левски Петър Арабаджията организирал малъка чета с намерението да го освободи. Тя се отправи за Арабаконашкия проход, през който се очаквало да мине конвоят със заловения на път за София, но закъсняла и не успяла да осъществи намерението си. През февруари 1876 г. през Каратопрак минал Панайот Волов и основал революционен комитет начело с Петър Арабаджията. През април 1876 г. той бил определен за представител на селото си на Оборищенското събрание. Поради преждевременното избухване на въстанието в Копривщица и Панагюрище и за да не дразнят околните турски села каратопракчани не въстанали и селото им не пострадало от безчинствата на башибозука. След това съдбата на Петър Арабаджията е неизвестна. След Освобождението заедно със семейството си той се преселил в с. Куруджиларе (Пъдарско), където продължил да се занимава със земеделие и арабаджийство.
[редактиране] Източници
„Оборищенци” (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972.
