Покушение срещу българския хан Крум
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Покушението срещу българския хан Крум
Славната победа при Версиникия през 813г. позволила на българския хан Крум да достигне до византийската столица. Там той направил предложение за мир. Византийското коварство и предателство осуетили подписването на мирния договор. Императорът Лъв V Арменец организирал покушение срещу българския хан. По време на преговорите за мир, ромейски убийци нападнали коварно и от засада хан Крум и се опитали да го убият.
[редактиране] Предистория
След поражението и бягството на императора Михаил I Рангаве и армията му, Крум проделжил победоносно на юг. Той оставил брат си с част от войската да обсажда Одрин и потеглил към Константинопол с останалата войска. На 17 юли, Крум се разположил пред стените на столицата. Той вдигнал палатката си , пред градските стени срещу Влахерните и близо до Златния рог, където се намирала черквата Св. Безсребреници.
Междувременно византийската армия се разбунтувала и провъзгласила патриций Лъв V Арменец за император на 11 юли 813. патриарх Никифор сполучил да убеди Михаил I да се отрече от престола, след като му гарантирал живота и така предотвратил гражданска война.
[редактиране] Българският хан Крум предлага мирни преговори
Пред Златните врати Крум извършил религиозни обреди според българския обичай. След това той влязал в морето и се умил от всички страни. След като излязъл, той поръсил с морска вода войниците си, които го поздравявали. След традиционния обред на измиване и прочистване на греховете, Крум забил копието си в Златните врати демонскрирайки символично българската мощ. Населението на византийската столица наблюдавало всичко това от стените „без някой да се осмели да му попречи или да пусне стрела против него”.
След като показал на византийската столица своята мощ, Крум направил предложение за мир. Става ясно, че Крум е дошъл до Константинопол с цел да принуди Византия да сключи мир. След това той може да продължи разширяването на българската държава на югозапад и приобщаването на македонските славяни.
Византийското коварство и предателство осуетили подписването на мирния договор. По време на мирните преговори Крум бил нападнат коварно и така бил принуден да напусне цариградските стени с опасност за живота си, унижен и опозорен от ромейския император.
[редактиране] Лъв V Арменец подготвя покушение
Лъв V не отхвърлил предложението за мирни преговори. Ромейския император решил да се възползува от него за да се отърве коварно и с предателство завинаги от българския хан. В отговор на предложението той изпратил на Крум покана за среща и преговори на морския бряг - без охрана и без оръжие. В същото време Лъв V разпоредил най-подготвените убийци да причакат българският хан скрити в рибарски къщички близо до морето, да го нападнат от засада и убият.
На следващия ден, съгласно уговорката, Крум се спуснал от лагера си към брега на Златния рог близо до градски стени. Той бил придружен от своя логотет, от зетя си Константин Пацик, ромеец избягал в България, и от неговия син. Българите дошли на определеното място невъоръжени и без да подозират никаква засада.
[редактиране] Ромейското коварство и предателство
Пълномощниците на императора пристигнали от столицата на кораб и слезли на брега. Крум слязъл от коня и седнал на мястото за преговори, а коня си предал на Константиновия син да го държи оседлан. Когато почнали преговорите, един от пълномощниците на императора на име Хексавул дал условен знак с главата си. Щом забелязал това, Крум възмутен скочил от мястото си и извикал ”Предателство”. Заобиколен от придружаващите го, той се хвърлил на готовия кон и се впуснал да бяга.
В този момент ромейските убийци изскочили от рибарските къщички се спуснали след българския хан за да го убият. Убийците, наети от император Лъв V, обсипали Крум със стрели и го наранили. Византийските войниците и народът, които гледали от стените, започнали да викат: „Кръстът победи!”.
Крум успял да се спаси и да избяга при войската си. Другите трима българи били хванати от ромейските убийци. Българският болярин бил посечен на място, а Константин Пацик и сина му били задържани и жестоко измъчвани.
Коварното покушение изпълнило българския хан с гняв и ярост. Крум решил да отмъсти на ромеите за тяхното безпределно коварство. Той сринал цяла Одринска Тракия и се върнал в столицата си, където започнала подготовка за превземането на Константинопол.
[редактиране] Източници
* Теофан Изповедник, Хронография
