Полежански дял

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Полежанският дял е дял в Пирин. До голяма степен обхватът му съвпада с Полежанското странично било - едно от четирите основни странични била в планината. Първият връх на билото - Дженгал - може да не се счита към Полежанския дял, който започва след тях, от Дженгалската порта.

Полежанският дял носи името си от връх Полежан, висок 2851 м - най-високият гранитен връх в Пирин и на четвърто място като цяло. От Дженгалската порта билото минава първо през Малък Полежан (2822 м), а когато стига Голям Полежан, от него на изток се откланя Безбожкото било, което също се разкланя от връх Безбог (2645 м). Между тези две била е оформен дълбокият Полежански циркус с Дисилишкото езеро. На изток от Безбог пък е Безбожкият циркус с Безбожкото езеро.

Преди Полежан на запад се откланя Газейското било, на което е разположен връх Газей (2761 м). между него и основното било е Газейският циркус с три малки езера, най-горното от които е второ по височина в Пирин. От Газей това било рязко се спуска надолу към река Демяница. Що се отнася до основното било, то продължава право на север като първо минава през скалистия и труднопроходим ръб Стражите (висок около 2800 м), после се спуска и отново се издига до връх Каймакчал (2753 м), откъдето се откланя за връх Дисилица (2700 м). На север от Каймакчал билото вече се нарича Конаревско, на което е ръзположен и връх Конарево (2533 м) - последният личен връх на Полежанския дял.

Като цяло в този дял на Пирин се намират 5 от 20-те най-високи върха на планината, както и трите най-високи езера: Горното Полежанско (2710 м), Горното Газейско (2642 м) и Плешивото под връх Дисилица - 2592 м. От него водят началото си Дисилишката и Безбожката река (притоци на Места), а част от водите му се изливатв река Ретиже.