Поликондензация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поликондензацията е процес на получаване на полимери чрез взаимодействие на молекули на един или няколко мономера, съдържащи две или повече функционални групи, при което се отделят нискомолекулни продукти /вода, халогеноводород, амоняк/.
Поликондензацията има няколко характерни особености:
- молекулната маса на полимера се определя от продължителността на процеса;
- това е степенен процес
Получените поликондензационни полимери съдържат реактивоспособни функционални групи, които при определени условия могат да взаимодействат помежду си. В този случай или нараства полимерната верига или настъпва омрежване на полимера.
Поликондензацията е равновесен процес и затова се провежда с отделяне на страничните вещества.
Когато в реакцията участват мономери с две функционални групи се получават линейни полимери, а когато участват мономери с три функционални групи - разклонени или линейно омрежени полимери.
Пример за линеен полимер е полиамид:
nN2H-R-NH2 + nHOOC-R`-COOH → H-[-NH-R-NHCO-R`-CO-]n-OH
Пространственото омрежване е характерен процес за термореактивните полимери /фенолформалдехидни, епоксидни, глифталови смоли/.