Прагматика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прагматиката (гр. πραγμα -действие, действителен) e когнитивно, социално и културно изучаване на езика и комуникацията. Дефинирана за пръв път от Чарз Морис, Морис определя три дяла на семиотиката: *(1)синтаксис, изследването на "формалните взаимоотношения между знаците", *(2)семантика, изучаването на "отношенията на знаците към обектите, към които те се отнасят" и *(3)прагматика, изучаване на "отношението знаци-интерпретатори". Днес под прагматиката се разбира основно науката изучаваща възприемането, разбирането и изучаването на естествените езици, и по-специфично, на това как контекстът повлиява интерпретирането на значенията. Като под контекст тук се има предвид в най-общия смисъл ситуация, тоест всичко включително извън-лингвистични фактори - социални, психологически, природни, и т.н.