Предменструален синдром

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Предменструален синдром (ПМС или още "пременструален синдром", "пременструална болест", "синдром на пременструално напрежение") е сбор от различни емоционални и физиологични симптоми на стрес и неразположение, които се проявяват у жените преди, а понякога и по време на менструация. Причина за ПМС са цикличните хормонални изменения в женския организъм, които се проявяват в двуседмичния период между овулацията и менструацията.

Състоянието на предменструален стрес се характеризира с такива симптоми като честа смяна на настроенията, умора, намалена концентрация, депресия, нервност и раздразнителност, гадене и подпухване, покачване на телесното тегло. По-тежка форма на ПМС е предменструалният дисфоричен синдром (ПМДС), при който страданието е толкова силно, че се отразява на живота в нормална обстановка. ПМС също така не бива да се бърка със състоянието на болезнена менструация, наречено дисменорея.

Като най-вероятни причини за пременструалния синдром се сочат: прогестеронова недостатъчност, намаляване на ендорфините, нарушения в обмяната на серотонина и на протеогликана, отклонения във водно-солевата обмяна, дефицит на витамин В6, хипогликемия, хиперпролактинемия.^[1]

[редактиране] Честота на проявление

Някои изследвания^[2] показват, че ПМС се среща при приблизително 20% от жените на възраст 19-29 години, и при 55-60% от тези над 30 години. Изведени са връзки между честотата на ПМС и професиите на жените, както и някои хроничните заболявания.

Други източници^[1] сочат, че ПМС се среща във всички възрастови групи, като е особено добре изразен в преходните периоди на пубертет и пременопауза и при жени с по-висок образователен ценз. По отношение на редовността на менструалния цикъл, ПМС се проявява при 23-50% от жените с редовна менструация, и при над 50 % от ановулаторните жени.

Според други оценки^[3], при 75% от всички жени ПМС се проявява поне веднъж през фертилната възраст.

[редактиране] Диагностициране и лечение

Лечението обикновено започна със смяна на начина на живот - намаляване приема на кофеин, захар и натрий. Някои от симптомите се влияят добре от приема на добавки като витамин В6 и калциев карбонат. За намаляване на симптомите на депресия и нервност се препоръчва повече движение. Изписват се и лекарствени средства: флуоксетин (Прозак), сертралин, пароксетин и циталопрам.^[4]

[редактиране] Алтернативни гледни точки

Съществуват предположения, че ПМС може да е своеобразен социален конструкт, вместо физиологично смущение. Доказателство, с което тази гледна точка се подкрепя, са медицински изследвания, при които приемът на плацебо повлиява пациентките също толкова добре колкото и лекарствените средства. Според други източници^[5] хормоналните нива на жените, които страдат и които не страдат от ПМС, са равни.

Поддръжниците на тезата за медицинската обоснованост на ПМС изтъкват, че ефектът на плацебо се проявява и при много сериозни и обективно установени здравословни състояния. Позовават се и на неподлаганата на съмнение медицинска обоснованост на по-тежката форма на предменструалния дисфоричен синдром. При жени, които страдат от ПМДС, е доказана корелацията между емоционалното неразположение и нивата на серотонин в мозъка, изследвана чрез позитрон-емисионна томография.^[6]

Въпреки това тези, които намират ПМС за социален конструкт, не отричат ПМДС, а по-скоро считат, че между двете няма връзка, а ПМС е проява на хипохондрия. Все още обаче няма достатъчно солидни доказателства в нито една от двете посоки.

Една по-умерена гледна точка отстоява, че за някои жени ПМС е реален проблем, но други спекулират със синдрома като оправдание за изблици на социално неприемливо поведение, което се проявява в периоди, когато жената не е пред менструация.^[5]