Пряка демокрация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Взето от Уикипедия „ [1] " Непосредствената демокрация (пряката демокрация) е форма на политическа организация на обществото, при която основните решения се приемат/прилагат непосредственно от гражданите; пряко осъществяване на властта на народа в общонационален/общонароден и местен мащаб, различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер. По формулировката, дадена от професор М. Ф. Чудаков, «непосредственна демокрация — това е съвкупност от начини/способи и форми, с помоща на които личност или колектив могат самостоятелно да се включат в процеса на приемане на общозадължителни решения, било като участват във формирането и функционирането на представителната система, било като оказват влияние/въздействие за изработването на държавната политика»".
Непосредствената/пряката/ демокрация се отличава от представителната демокрация — осъществява властта чрез избраните от народа представителни органи. В политическата история се срещат ситуации за използване институции на непосредственна демокрация в ущърб на представителната и обратно. Двете форми за осъществяване на власт — непосредственна и представителна — са залегнали в Конституцията на Руската Федерация (РФ) като основа на конституционния строй. Съгласно член 2 алинея 3, народа осъществява своята власт непосредственно, а също и чрез органи на държавната власт и местното самоуправление. На правото на народа съответства конституционното право на всеки гражданин на РФ да участва в управлението на държавните дела както непосредственно, така и чрез свои представители. В Конституцията на РФ особено се подчертава ролята на непосредствената демокрация за местното самоуправление (глава 8). Към непосредствена демокрация тясно се привличат други форми за политическо участие, които не дават право за преки решения на въпроси от държавния живот, но позволяват да се оказва влияние на процеса по приемането на такива решения.
Прякото (непосредственното) народовластие — крайъгълния камък на либертарната (анархо-комунистическата, анархо-синдикалистката) идеология, изходяща от принципа за самостоятелните решения на хората по своите проблеми, без каквато и да било подкрепа на държавно-представените институции.
допълнение
В Конституцията на Република България двете форми, непосредственна и представителна, също са заложени в основата на конституционния строй. В чл.1 алинея 2. е конституирано „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. " Т.е. определено е дори предимството на непосредственната форма пред представителната, която се нуждае от допълнителни закони и разпоредби. Като дори е казано, че непосредственото упражняване на властта е единствено/основно/ И се допълва от/чрез органите.....
Схващането, че прякото народовластие е крайъгълен камък на анрахо-идеологиите и настроения, според гореизложеното, може би е повлияно от факта, че авторите познават само такива прояви на самоуправление, без участието на държавата и пълното отричане на държавата като инструмент на принудата и насилието. За времето на Руската пролетарска революция и тогавашните схващания за пряко участие, анархията е била актуална и приемлива идеология и практика. В повечето случаи на действие е първосигналното отричане на всяка власт и контрол, което е по-близко до първичното човешко качество да се опълчва на всяка наложена чужда воля/власт. Самите социално-икономически условия не са допускали друго отношение към властта, освен принудата. Съществуващото всенародно невежество, мизерия, пълна липса на самоорганизираност, никаква инициатива за самоконтрол и самоуправление, са условията за пораждане на елементарното и просто отричане на всичко, що е принуда и власт. Така се пораждат и бандите и разбойничеството, както в Русия, така и през Окена - Щатите.
Днес обществено-икономическите условия са коренно различни. Разпадането на Социалистическите режими освободи допълнително научен потенциал и подобри условията за развитие и прилагане на пряката демокрация. Пряката демокрация сега се развива най-вече чрез прякото въздействие на гражданите при взимане на общозначими правителствени решение осъществявани от различни граждански обединения (комитети, сдружения, движения и пр.) Медиите с методите на активната и ангажираната разследваща журналистика, осъществяват пряк, въздействащ и резултатен контрол върху държавни решения и проекти, като определено защищава общонародни интереси. Упражняването на властта вече е открит процес и трудо може да се осъществи в ущърб на общността. Средствата за комуникация като телевизия, INTERNET със безкрайните му приложения, САТЕЛИТНИ и ТРАНСКОНТИНЕНТАЛНИ телефонни връзки, индивидуалните средства за комуникация, клетъчни телефони и компютърни системи, дават свободата и възможността за разпространение на сведения, новини и знания безгранично и безцензурно. Все по-малко има възможност на държавно контролиране на гражданите, просто техническите условия са по-различни от времето на Кропоткин и Бакунин. Днес пряката демокрация може безпроблемно и безконфиктно да се прилага и развива, като се осъществява от Гражданското общество. Въпрос на подобряване на нормативната база и Конституционно регламентиране на тази форма на упражняване на общонародна власт, обвързвайки я с Гражданското общество. Нашето определение за Гражданско общество е: доброволно обединение от хора за постигане на общественозначими и полезни цели, характеризиращо се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ в средата на развита комуникация и свободно обсъждане/дискусия.
