Пушкински музей Москва

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пушкинският музей в Москва (Государственний Музей Изобразительних Искусств имени А.С. Пушкина - бивш Музей Изящних искусств имени Александра III) е един от най-големите руски музеи за европейско и световно изкуство. Разположен е в центъра на Москва на ул. Волхонка 12, недалеч от Кремъл и в непосредствена близост до храма на Христос-Спасителя. Открит е през 1912 г. Притежава експозиции на древноегипетска, старогръцка и древноримска култура; склуптура и живопис от европейското средновековие и Ренесанс, както и по-модерно изкуство (силно присъствие на импресионизма).

[редактиране] Началото

Музеят е създаден на мястото на Кабинета по изящни изкуства и античност към Московския университет като учебно-спомагателно и обществено хранилище на копия и отливки на класически произведения на световното изкуство. Инициатор за създаването на музея през 1893 г. е професорът от Московския университет И.В. Цветаев (баща на поетесата Марина Цветаева), който е и пръв директор на музея (1911-1913). Той убеждава младия милионер Юрий Нечаев-Малцев в нуждата от такъв музей, така последния финансира проекта.

Церемонията по полагане на основите на музея се извършва на 17.08.1898 г. Проекта на музея е дело на архитекта Роман Клайн (1858-1924) и инженера Владимир Шухов. Сградата е построена през 1904 г. Експонатите (гипсови отливки и други копия) започват да се поръчват от 1890 г. в чуждестранни ателиета по форми снети непосредствено от оригинала. В допълнение през 1909 г. Цветаев получава от египтолога Владимир Голенишчев колекция от древноегипетски оригинали, както и 12 ранноиталиански платна, дарени от дипломата Шчукин, генерален консул в Триест. Официалното откриване на Музея за изящни изкуства Александър III става на 31.05.1912 г.

[редактиране] През годините

След 1918 г. когато столицата на Русия се премества в Москва, хиляди експонати от Ермитажа се прехвърлят в Пушкинския музей. Тези картини съставляват ядрото от произведения на западноевропейското изкуство в музея. То се допълва от многобройни частни колекции. В допълнение се прехвърлят много картини от западноевропейски автори от музея Румянцев и Третяковската галерия.

През Втората световна война експозицията на музея е евакуирана в Новосибирск. Сградата на музея търпи сериозни щети при бомбардировките, но още през 1944 г. започва нейното реставриране. Тук след войната се съхраняват в продължение на 10 години колекцията на Дрезденската катринна галерия преди да бъдат върнати обратно в Дрезден. След войната в музея пристигат много експонати от откритата от Хайнрих Шлиман древна Троя.

След 1948 г. експозицията на Музея за ново западно изкуство e разделенa между Москва и Ленинград. Повече от 300 картини и 60 склуптори от западноевропейски и американски автори от края на XIX и началото на XX век попадат в Пушкинския музей, между които много произведения от френския импресионизъм и постимпресионизъм, включвайки топ-произведения на Пикасо, Матис, Сезан, Ван Гог и Гоген.

[редактиране] Експозиция

Колекцията на музея представлява един характеристичен разрез на историята на западноевропейското изкуство. По долу са изброени най-изявените художници без претенция за изчерпателност.

• Италианска живопис от 13. до 18. век

Сеня ди Бонавентура (Мария с младенеца), Липо Меми, Ботичели, Чима да Конеляно (Свалянето от кръста, Христос на трона), Перуджино (Мария с младенеца), Паоло Веронезе (Минерва, Почивка по пътя към Египет), Лоренцо Лото (Мария с младенеца), Джулио Романо, Пармиджанино, Гуерчино (Свети Себастиан), Доменико Фети (Давид с главата на Голиат), Бернардо Строци (Астроном и ученик), Джузепе Мария Креспи, Алесандро Маняско, Джовани Батиста Тиеполо (Мария с младенеца и светци,), Каналето, Бернардо Белото, Франческо Гуарди и др.

• Испанска живопис

Хусепе де Рибейра (апостол Яков Стари, Свети Антоний), Бартоломе Естебан Мурильо (Малката продавачка на плодове), Франсиско Сурбаран (Малкият Христос, Мария с младенеца), Антонио Переда

• Старохоландска живопис

Корнелис Енгелбрехтсен, Михиел Ситов (Носенето на кръста), Хери мет де Блес (Пътят към Голгота), Адриан Исенбрант, Йоос ван Клеве, Антонис Мор, Адриан Кей, Йоахим Бюкелер (На пазара), Ян Госерт (Портрет на мъж) и др.

• Фламандска живопис от 16./17. век

Петер Паул Рубенс (Вакханалия, Портрет на жена, Вечеря, Мусиус Сцевола), Антонис ван Дайк (Портрет на Ян ван дер Вувер), Якоб Йорданс (Сатирът и селяните, Одисей в пещерата на Полифем, Бягство в Египет), Ян Брьогел Стари, Франс Снайдерс (Натюрморт с лебед), Адриан Броувер (Писател) и др.

• Холандска живопис от 17. век

Дирк Халс, Хендрик Аверкамп (Пързаляне с кънки), Ян ван Гойен (изглед от река Ваал при Ниймеген), Саломон ван Рьойсдал (Речен пейзаж, Преминаване през реката), Якоб ван Рьойсдал (Изглед към село Егмонд), Ян Бот, Симон де Влигер, Паулус Потер, Ян Стеен (Селска сватба, Весела компания), Адриан ван Остаде (Селски празник, Свирачът на флейта), Габриел Метсу (Работещо момиче, Дует), Герард Терборх (Час по музика), Питер де Хоох (Утрото на един млад мъж, Болното дете), Емануел де Вите (Пазар на пристанището, Църковен интериор), Вилем Хеда, Вилем Калф, Рембранд (Изгонването на търговците от храма, Неверни Тома, Възрастна жена), Карел Фабрициус (Хера) и др.

• Немска живопис

Лукас Кранах Стари (Мария с младенеца, Плодовете на ревността), Адам Елсхаймер (Тобиас и ангела), Ханс Ротенхамер (Почивка по пътя към Египет), Антон Рафаел Менгс, Ангелика Кауфман, Антон Граф, Каспар Давид Фридрих (Планински пейзаж), Арнолд Бьоклин (Пролет), Адолф Менцел (В Люксембургската градина, Странстващ цирк), Макс Либерман (Момиче с крава) и др.

• Английска живопис

Джордж Ромни, Джон Констабъл

• Френска живопис от 17./18. век

Никола Пусен (Риналдо и Армида, Пейзаж с Херкулес и Как, Великодушието на Сципион), Клод Лорен (Утро, Вечер, Отвличането на Европа), Жан-Франсоа Миле, Себастиан Бурдон, Шарл Льобрюн, Жан-Антоан Вато (Бивак, Сатира за лекарите), Никола Ланкре (Жена в градината,), Жан-Батист Пате, Франсоа Буше (Херкулес и Омфала, Юпитер и Калисто), Жан Симеон Шарден, Оноре Фрагонар (При огъня), Хюбер Робер, Жак-Луи Давид (Андромаха до тялото на Хектор, Автопортрет) и др.

• Френска живопис от 19. век

Пиер Пол Прюдон, Жан Огюст Доминик Енгр, Йожен Дьолакроа, Теодор Русо, Жюл Дюпре, Камил Коро, Гюстав Курбе (Хижа в планината), Жан Франсоа Миле, Едуар Мане (Портрет на Антонин Пруст), Клод Моне (Закуска на тревата, Чайки, Катедралата в Руан по обед), Камил Писаро (Avenue de l'Opera в Париж), Алфред Сисле, Пиер-Огюст Реноар (Портрет на Жана Самари, Две момичета в черно), Едгар Дега (Танцьорка при фотографа, Танцьорки в синьо), Пол Сезан (Интериор, Равнината при Сент-Виктоар, Мост над едно езеро, Цветя, Праскови и круши, Пиеро и Арлекин), Тулуз-Лотрек, Винсент Ван Гог (Морето при Сент-Мари, Червени лозя в Арл, Разходка в затвора), Пол Гоген (Кафене в Арл, Букет цветя, Жената на краля, Бране на плодове) и др.

• Европейска живопис от 20. век

Анри Русо (Мост в Севр, Муза и поет), Пабло Пикасо (Странстващи акробати, Стар евреин с момче, Испанка от Майорка, Акробатка върху кълбо, Портрет на Амброаз Волар), Морис Вламенк, Андре Дерен, Пол Синяк, Пиер Бонар, Едвард Мюнх, Албер Марке, Анри Матис (Статуетка и ваза върху ориенталски килим, Ателието на художника, Златни рибки), Жорж Брак, Фернан Леже, Раул Дюфи, Ренато Гутузо, Жоан Миро, Марк Шагал и др.