Рей Бредбъри

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рей Дъглас Бредбъри американски писател

Роден:	22 август 1920 Уокиган, Илинойс

Рей Бредбъри (на английски:Ray Bradbury) е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не получава висше образование и след 1943 г. започва да се занимава с професионална писателска работа. Неговото първо произведение - разказа "Pendulum" е публикуван през 1941 г. в съавторство с Хенри Хъс. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., но истинска популярност авторът постига при излизането на сборника "Марсиански хроники" (1950). Тази известност продължава и със следващите му книги.

За себе си той казва "Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на "Франкенщайн", ми е майка."

Рей Бредбъри е носител на наградите "О'Хенри", награда "Бенджамин Франклин", награда на Американската академия, премията "Гандалф". Той е удостоен с титлата "гранд-мастер" през 1988.

[редактиране] Биография

Рей Дъглас Бредбъри (понякога погрешно се счита, че името му е Реймънд) е роден в Уокигън, Илинойс. Майка му е шведска имигрантка. Баща му е работел като кабелен работник за електроснабдяването и телефонните компании. Дядо му и прадядо му по бащина линия са били издатели на вестници. Още от малък той чете и пише, и прекарва много време в библиотеката "Карнеги" в Уокигън. Произведенията му "Вино от глухарчета" и "Чувствувам, че идва нещо зло" описват Уокигън под името "Зеления град", и са полу-автобиографични. Семейство Бредбъри са живели в Тъксън, Аризона през 1926-1927 и 1932-1933 гг, и в крайна сметка се установили в Лос Анджелис пред 1934 г, когато Рей е бил на тринадесет години.

Бредбъри завършва Лосанджелиската гимназия през 1938 г, но решава да не постъпи в колеж. Вместо това започва да продава вестници на ъгъла на Сют Нортън Авеню и Олимпик Булевард. Продължава да се самообразова в местната библиотека и, повлиян от научно-фантастични герои като Флаш Гордън и Бък Роджърс, започва да публикува научно-фантастични разкази във фензини през 1938 г. За пръв път му плащат за разказ в списанието "Супер Сайънс Сториз" (Super Science Stories) през 1941 г. Към края на 1942 г. той започва да се занимава само с писане. Първата му книга, сборникът разкази "Мрачният карнавал", е публикувана от Акръм Хаус през 1947 г. Оженва се за Маргерита Маклайър (1922-2003) през 1947 г. Имат четири дъщери.

[редактиране] Стил и особености

При Бредбъри често се наблюдава размиване между категориите, и категоризирането на някои негови произведения понякога е субективно. Например той често пише няколко разказа за определен набор герои или пък тема, прави дребни редакции или добавя още материал, и нарича резултатите роман. Често бива описван като автор на научна фантастика, но той самият не се причислява към никоя литературна категория.

"Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и това е "451 градуса по Фаренхайт", която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че "Марсиански хроники" не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време - всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават задълго." (английският оригинал - [1]).

Освен литературните си творби, Бредбъри е написал и много есета на тема изкуства и култура, привличайки вниманието на критиците в тези области. Бил е консултант на американския павилион в Ню-йоркския световен панаир през 1964 г., и на изложбата, показана в геосферата "Космически кораб Земя" в парка EPCOT, намиращ се в Уолт Дисни Уърлд.

[редактиране] Награди

За приноса си към филмовата индустрия Бредбъри получава звезда на Холивудската пътека на славата, на булевард "Холивуд" 6644.
Астероид 9766 е кръстен на негово име - "Бредбъри"
Лунният кратер "Кратер на глухарчето" ("Dandelion Crater") е кръстен на неговата повест "Вино от глухарчета".
На 17 ноември 2004 г. Бредбъри получава Националния медал за изкуства, връчван от американския президент.
Носител е на наградата Световна награда за фентъзи за цялостно творчество през 1977 г.
Носител е на наградата Брам Стоукър за цялостно творчество
Носител е на наградата Мемориална награда "Гранд Мастър" за цялостно творчество през 1988 г.
Носител е на наградата Мемориална награда "Гандалф" - "Гранд Мастър" за 1980 г.
Носител е на наградата "SF Hall of Fame Living Inductee".
Носител е на наградата "First Random Award".
Носител е на наградата "Еми" за работата си по телевизионната продукция "Дървото на вси светии".
Два филма, по които е работил - "Икар Монголфие Райт" и "Моби Дик" - са номинирани за награда "Оскар", но самият автор не е номиниран. (Понякога погрешно се твърди, че той има номинации за награда "Оскар".)

[редактиране] Любопитни факти

Въпреки всичките си романи за космически кораби, междузвездни пътешествия и пр., Бредбъри никога през живота си не е карал дори кола. Той го отдава на тежък инцидент с кола, докато е бил младеж.
За пръв път Бредбъри лети със самолет на 62-годишна възраст - с "Конкорд" до Париж, където е работил за Дисни по френския Дисниленд. На 48-годишна възраст се е качвал на рекламния дирижабъл на "Гудиър"
Появявал се е в телевизионното шоу "Залагаш живота си" ("You Bet Your Life").
През 2004 г. той е здравата ядосан от решението на режисьора Майкъл Мур да нарече своя документален филм за администрацията на американския президент Джордж У. Буш с името "9/11 по Фаренхайт", явна алюзия с името на романа "451 градуса по Фаренхайт". Бредбъри нарича Мур "ужасен човек", но подчертава, че протестът му не е политически мотивиран. Заявява, че не желае никаква част от прихода на филма, и че не смята, че заслужава тези пари. Оказал е натиск върху Мур да смени името на филма, но безуспешно. Мур му се обажда две седмици преди пускането на филма на екран, за да му се извини, и казва, че маркетинговата кампания на филма е открита преди много време, и че вече е късно за смяна на името.

[редактиране] Произведения

[редактиране] Романи

Марсиански хроники (1950) (спори се дали е роман, или сборник разкази)
451 градуса по Фаренхайт (1953)
Вино от глухарчета (1957) - повест
Чувствувам, че идва нещо зло (1963)
Дървото на вси светии (1972)
Смъртта е занимание самотно (1985)
Гробище за лунатици (1990)
Зелени сенки, Бял кит (1992)
От прахта родени (2001)
Нека всички убием Констанс (2003)
То дойде от далечния космос (2003)
Лято на сбогуването (2006)

[редактиране] Сборници

Мрачният карнавал (1947)
Илюстрираният човек (1951)
Златните ябълки на слънцето (1953)
Страната на Октомври (1955)
Лекарство за меланхолия (1959)
"Р" като "Ракета" (1962)
Машинариите на радостта (1964)
Чиста проба Бредбъри (1965)
"К" като "Космос" (1966)
Възпявам електрическото тяло (1969)
Късно след полунощ (1976)
Историите на Рей Бредбъри (1980)
Спомен за убийство (1984)
Конвекторът на Тойнби (1988)
По-бързо от погледа (1996)
Сляпо каране (1998)
Още един на пътя (2002)
Разкази на Бредбъри: 100 от най-известните му истории (2003)
Котешката пижама (2004)
"И гръмна гръм" и други разкази (2005)

Освен тези сборници, много от разказите му са публикувани в антологии. Отделно от това, над 50 разказа на Бредбъри никога не са били публикувани в сборник - само в периодични издания.

[редактиране] Филмови и телевизионни сценарии

То дойде от далечния космос (1953) (оригиналното произведение)
Моби Дик (1956)
Джейн Уимън представя театър "Файърсайд":
- Номерът с куршума | Маркираният куршум
Алфред Хичкок представя
- Да напазаруваш смърт (1956)
- Рецепта за обичане (1958)
- Специална доставка (1959)
- Вярата на Аарон Менифи (по разказа на Стенли Илин) (1962)
Стив Каньон
- Подаръкът (1959)
Отстранителите на проблеми:
- Тунелът към вчера (1959)
Кралят на кралете (1961) (дикторски текст)
Сумрачна зона:
- Възпявам електрическото тяло (1962)
Премиерата на Алкоа:
- Затворът (1962)
Икар Монголфие Райт (1962)
Часът на Алфред Хичкок:
- Трудът на живота на Хуан Диас (1964)
Лятото на Пикасо (1969)
Магазинчето с уникатите
- Грунът (1971)
Гномове (1979)
Електрическата баба (1982)
Чувствувам, че идва нещо зло (1983)
Издирването (1983)
Театърът на Рей Бредбъри (1985-1992)
Сумрачна зона:
- Елеваторът (1986)
Малкият Немо: Приключения в Слъмбърленд (1992)
Дървото на вси светии (1993)
Чудотворният сладоледен костюм (1998)

Този списък не включва адаптации на публикувани произведения на Рей Бредбъри, правени от други автори.

[редактиране] Радиопиеси

Уъркшоп за световна сигурност:
- Ливадата (1947)
Съспенс:
- Рябушинска (1947) (оригиналното произведение)
- Лятна нощ (1948) (оригиналното произведение)
- Пищящата жена (1948) (оригиналното произведение)
Левиатан'99 (1968)