Роман (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Роман.

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форвматиране, проверка на авторските права. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Роман е град в Северозападна България и се намира във Област Враца, в близост до град Мездра. Градът е административен център на община Роман.

Роман (България)

43° 9' N, 23° 55' E

(карта - карта - сат. снимка)

Данни

Област: Враца

Население: 3 755

Надм. височина: 122 м

Пощ. код: 3130

Тел. код: 09123

МПС код: ВР

Кмет

Пламен Петров

Адрес на общината

[редактиране] География

Община Роман заема югоизточната част на област Враца в Северозападна България. На изток граничи с областите Плевен и Ловеч, а на юг със Област София. Общинските й граници са: на запад - с община Мездра, на север - с община Бяла Слатина, на изток - с общините Червен бряг, Луковит и Ябланица , а на юг с общините Правец и Ботевград. Административен център на общината е гр. Роман с население 3512 души, разположен непосредствено до вливането на р. Малък Искър в р. Искър. Има надморска височина 150 м. Град Роман отстои на 42 км източно от областния центьр - гр. Враца, на 29 км източно от гр. Мездра и на 120 км североизточно от гр. София по републиканската пътна мрежа, а по жп линия – на 104 км. Община Роман включва общо 13 населени места, от които градът и 12 села: Долна Бешовица, Камено поле, Караш, Кунино, Курново, колиби Марково равнище, Радовене, Синьо бърдо, Средни рът (признато за отделно населено място през 1949 г.), Стояновци, Струпец, Хубавене. Територията на общината съставлява 8,3% от общата територия на областта. В административно отношение са обособени 7 кметства и 4 кметски наместничества.

[редактиране] История

Град Роман е освободен от османско робство на 27 ноември 1877 г. От 1897 г. е гара на железопътната линия София-Варна. През 1913 в Роман е създадена организация на БРСДП. По време на Юнското антифашистко въстание (9 юни 1923) гара Роман е завзета от фашистка група. Жители на Роман участват във въоръжената антифашистка борба през 1941-44. Община Роман е създадена с указ от 01.08.1934 г. като Романска централна община. Общински център Роман е обявен за град на 04.09.1974 г. Той е административен н организационен център на общината. Заема средищно положение, има железопътна връзка със столицата и областния център и пътни връзки с населените места от общината. В него живее почти половината от населението на общината – 49,9%.

[редактиране] Политика

2003 — Пламен Петров (БДС „Радикали“) печели на втори тур с 62% срещу Николай Миковски (БСП, ОБТ, Партия „Рома“, Блокът на Жорж Ганчев).
1999 — Вълчо Маринов (ОДС плюс) печели на втори тур с 56% срещу Николай Миковски (БСП).
1995 — Николай Миковски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 59% срещу Цветан Лалов (СДС, Народен съюз).

[редактиране] Социално-икономическа характеристика

Роман се развива бързо след Освобождението с прекарването на жп линията София-Варна. Така става важен износен пункт за дървен материал, добитък, вълна и млечни продукти. С изсичането на горите се появява нов поминък – каменоделството и търговията. Откриват се работилници за дървообработване, изработване на тухли, варене на ракия и др. Израстват няколко промишлени предприятия: завод за метални изделия (стоманени телове, въжета и др.), за консерви, водноелектрическа централа на р. Искър. На територията на общината са концентрирани 3,2% от работната сила на областта (гр. Враца). В подредбата по низходящ ред на коефициентите на заетост, общината заема 4 място, а по равнище на безработица 7 място, от общо 10-те общини в областта. Броят на заетите в аграрния сектор за общината е 1,6% от този за областта, а за секторите на индустрията и услугите, тези стойности са съответно 1,8 и 3,1%. Индустриалното развитие на общината се представя от фирмите "Метизи" АД - www.metizi-co.com - завод за производство на метални телове, въжета, продукти от тях и АС проводници(Преработ. промишл.) – единствено предприятие за производство на стоманени въжета в България и водеща по брой на заетите, както и от фирмите "Стал-20" ЕООД, "Бивар" АД. Обработваемата земя е 56 264 дка (5,3% от тази на областта), горски фонд - 86 175 дка. Има възможност за възстановяване на ябълковите масиви (3000 дка), производство на зърнени култури, гъби и билки, рибовъдство. Утвърдени са 17 проекта в промишлеността, туризма, селското стопанство и инфраструктурата. За осъществяване на тези проекти общинският съвет решава да учреди търговско дружество "Роман инвест" ЕООД с едноличен собственик на капитала община Роман, което става в началото на 2001 г. Някои от тези проекти са: газификацията на града; изграждане на канализация за отпадните води в Роман и съседни села до 2002 г.; изграждане на покрит общински пазар - до края на 2001 г.; допълнително водоснабдяване и подмяна на водопроводната мрежа в Роман, Радовене, Стояновци, Караш, Хубавене - до 2003 г.; ремонт и асфалтиране на централната улица на Роман; изграждане на пътя от Кунино до Роман, на пътя по поречието на Малък Искър от с. Своде през Средни рът, Караш и Хубавене до Роман и на пътя от Камено поле през Долна Бешовица до Струпец до 2005 г. В общината са развити хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), металолеене и металообработка и други. В Общината има изградени бензиностанция и газостанция. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Роман работи активно, за привличане на средства, както от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми. Пътищата от гр. Роман към съседните общини са разположени лъчеобразно, предимно от IV клас. Град Роман е ж.п. гара на централната северна ж.п. линия София-Варна, която пресича територията на общината от запад (спирка Синьо бърдо) на изток (гара Кунино) по долината на река Искър. Географското разположение благоприятства за развитието на туризма, както поради екологично чистата си и живописна природа, така и поради наличието на уникални археологически находки - останки от римски крепости, праисторически селища, каменни и бронзови накити. Град Роман е разположен върху останки от селище от Бронзовата епоха.

Основни показатели на община Роман за 2001 годинa

Територия – кв. км. 301,5 Очаквана продължителност на живота – год. 71,1 Население с образование над средното – % 8,2 Икономически активно население – брой 3101 Домакинства – брой 3308 Жилищна площ на домакинство – кв. м. 65,9 Коефициент на заетост – % 16,6 Дял на заетите в селското стопанство – % 3,2 Дял на заетите в индустрията – % 37,5 Дял на заетите в услугите – % 59,3 Коефициент на безработица – % 30,3 Учащи – брой 1014 Общински бюджет – хил. лева 2131 Дял на собствените приходи – % 6,3 Плътност на пътната мрежа – км./100 кв. км. 51,1

[редактиране] Демографска картина на населението

Северозападният регион е с най-малък брой население – около 580 000 души. Неговата гъстота е най-голяма във Врачанско, Видинско и община Монтана. Процентът на турците е най-ниският за страната (едва 0,3 %), но е значителен процентът на циганите (6,2 %). Регионът е с най-висока отрицателна стойност на естествен прираст за страната: -12,2 %о. Гъстотата на населението в Роман е 26,6 души/кв.км. През 1946 г. то е било 1769 д., през 1985 г. – 4137 д., през 1992 г. – 3780 д., а през 2002 е намаляло до 3512 души. Механичен прираст на гр. Роман за 2002 г. е: -11 души.

[редактиране] Демографски проблеми

Сериозен проблем за северозападния регион е неговото обезлюдяване (депопулация). То е резултат от отрицателния естествен прираст и от изселванията по икономически причини. Застаряването на населението се отразява негативно върху количеството на работната сила. Подобряването на демографската ситуация е свързано с ограничаване на развитието на неблагоприятните тенденции и може да се осъществи само чрез икономическо съживяване на региона - чрез ускоряване на приватизацията; стимулиране на предприятията, произвеждащи продукция за външния пазар; създаване на условия за развитие на средния и дребния бизнес; привличане на чужди инвестиции и чрез по-ефикасно и конкретно използване на природноресурсния потенциал.