Свлачище

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Свлачище

Свлачището е природно явление, при което се нарушава устойчивостта на големи земни маси и се създават предпоставки за придвижването им. Причините за възникването на свлачища са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони.

Свлачищните процеси нямат внезапен характер и е възможно да бъдат регулирани с технически средства. Във времето те имат периоди на затихване и усилване. След активизирането на свлачището може да се стигне до възникване на бедствена ситуация.

На територията на България свлачищата са около 1000 и засягат площ от над 200 000 декара.

[редактиране] Елементи и класификация на свлачищата

Основите елементи на свлачищата са^[1]:

повърхнина - повърхнината (повърхнините) на плъзгане, по която се свличат земните маси. Тя може да е най-различна в зависимост от типа на свлачището. При някои видове свлачища вместо повърхнина се формира слой (зона), в който настъпва разрушаването;
дълбочина - разстоянието от горната повърхност на свлачището до повърхнината на плъзгане. Разстоянието се измерва перпендикулярно на горната повърхност на свлачището;
тяло - целият обем на свличащите се земни маси;
глава (вежда) - най-горната част на свлачищното тяло;
пета (език) - най-долната част на свлачищното тяло;
дължина - разстоянието от главата до петата на свлачищното тяло;
широчина - най-голямото разстояние напречно на посоката на свлачището.

Според Наредба 12^[1], свлачищата се разделят в зависимост от:

геоложките и тектонските си характеристики:
- асеквентни - свлачища, образувани в еднородни почви;
- консеквентни - свлачища, при които свличането е по разделителните повърхнини между разнородни пластове, по прослойки със или без наличие на пукнатини;
- инсеквентни - свлачища, при които повърхнината на плъзгане пресича повърхнините на напластяване.
механизма на процесите:
- делапсивни - свлачища, които се зараждат в долната част на склоновете, след което свлачищният процес постепенно се придвижва нагоре. Обикновено тези свлачища се предизвикват от морска и речна абразия, ерозия от повърхностни води в петата на склоновете, пресичане на терени от пътища и железопътни линии, неправилна технология при планировка на терена, линейни изкопи за водопроводни и канализационни мрежи и др.
- детрузивни - свлачища, които започват в горната част на склоновете, като свличащите се земни маси вследствие натиска отгоре образуват т. нар. "свлачищен купол". Най-често причините за възникване на детрузивни свлачища са: претоварване в горния край на откоса; преовлажняване в горния край на откоса, причинено от извори и водопроводни и канализационни съоръжения; натиск, който се упражнява при пропадането на льосови почви (образуване на почвени клинове) и др.;
- консистентни - свлачища, които възникват вследствие на преовлажняване и влошаване консистенцията на глинести почви, от които са изградени склоновете. Те са сравнително плитки, често повърхностни, вкл. при незначителни наклони на откосите;
- срутища - внезапно нарушаване на устойчивостта на стръмни склонове от сравнително твърди почви или скали, което често се наблюдава по пукнатини. При срутища повърхнината на плъзгане обикновено е по-стръмна от 45градуса.
- пълзящи склонове - свлачища с движение на повърхността до 0,05 mm в денонощие.
дълбочината на повърхнината на плъзгане:
- дълбоки - свлачища с криволинейна, нефиксирана повърхнина на плъзгане, която се образува на дълбочина от повърхността на терена, по-голяма от 4 m;
- плитки - свлачища с дълбочина до 4 m;
- повърхностни - свлачища, които са силно зависими от атмосферните води. При тях фиксираната повърхнина (плоскост) на плъзгане следва приблизително наклона на терена. Такива свлачища обикновено са от делапсивен или консеквентен тип.