Симон дьо Бовоар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симон дьо Бовоар френски философ |
|
Родена: | 9 януари 1908 Париж, Франция |
---|---|
Починала: | 14 април 1986 Париж, Франция |
Симон дьо Бовоар (9 януари 1908 – 14 април 1986) е френска писателка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Най-известното й произведение е трактатът Вторият пол, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената.
Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта. За да стане субект всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в обект. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.
В по-голямата част от Вторият пол Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена - може би най-прочутото твърдение на Бовоар.
[редактиране] Библиография
Някои от останалите книги на Бовоар са - Les Mandarins, 1954; Mémoires d'une jeune fille rangée 1958).