Специални права на тираж
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Специалните права на тираж (СПТ) (на английски език SDR-Special Draving Right) са създадени през 1969 г. от Международния валутен фонд като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на МВФ, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи. Всяка страна-членка има специална сметка, по която са записани, разпределените й СПТ. Досега е имало две емисии на специалните права на тираж-през 1970-1972 и през 1979-1981г. В момента България има дял в капитала на МВФ от 640 млн. специални права на тираж, което прави достъп до финансови ресурси от около 1 милиард и 23 милиона [1]. СПТ са специфична валутна единица. Нейният обменен курс се определя от МВФ. Първоначално стойността им е била определена като стойността на 0,888671 грама злато. След провала на Бретън-Удската валутна система, СПТ се предефинират като "кошница от валути". Между 1974 и 1981г. валутите, които са влизали в кошницата са били 16, но след 1981г. са само 5. Днес в нея влизат еврото (Германия, Франция) японската йена, британска лира и американския долар. Това са валутите на страните, които имат най-голям износ. Тежестта на отделните валути в "кошницата" се предоговаря на всеки 5 години, за да отразява по-реално относителите дялове на страните в международната търговия и износа на страните. Последно е договорена 2001г. Към момента "теглата" на отделните валути са (източник):
- Щатски долар-45%
- Евро -29%
- Японска йена -15%
- Британска лира-11%
Специалните права на тираж се използват при получаване на траншове от МВФ, при сключени споразумения, както и при много други международни споразумения сделките са уговорени в СПТ. Кодът им по ISO 4217 е XDR.
