Старото царство на Египет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е част от
История на Древен Египет

Периоди

Старо царство

II междинен период

III междинен период

Период на упадък

Династии

0 - I - II - III - IV - V - VI - VII - VIII - IX - X - XI - XII - XIII - XIV - XV - XVI - XVII - XVIII - XIX - XX - XXI - XXII - XXIII - XXIV - XXV - XXVI - XXVII - XXVIII - XXIX - XXX - XXXI - Птолемеи

Периодът на Старото царство покрива период, който се простира от около 2675 до 2170 година пр.н.е. и включва 4 династии:

III династия (от 2675 до 2525 година пр.н.е.)
IV династия (от 2625 à 2500 година пр.н.е.)
V династия (от 2500 до 2350 година пр.н.е.)
VI династия (от 2350 до 2170 година пр.н.е.)

Това е епохата на първите пирамиди. Първа е построена стъпаловидната пирамида в Саккара на Джосер (или Зосер, а по-късно и трите пирамиди на платото Гиза (пирамидите на Хеопс, Хефрен и Микерин).

През този период значително се увеличава територията на страната, след завладяването на Синай около 2650 година пр.н.е. от Джосер (или Зосер) и завладяването на Нубия от Пепи Първи през 2300 година пр.н.е..

Знатните семейства се погребват в мастаби, в които се забелязва un art raffiné, sans toutefois égaler celui du Новото царство. Столицата е в Мемфис, а властващите богове са Птах и богът-слънце Ре (или Ра). Фараоните често се идентифицират с Ре (или Ра) заради ежедневната му битка със разрушителните сили на нощта. Царете от този период са погребвани най-често в Саккара и в Абидос.

През този период се забелязва увеличаване на властта на номарсите и местни владетели, за сметка на фараонската власт (Фараон по това време е Пепи II. Нашествието на азиатски народ в делтата на река Нил слага края на Старото царство.