Стрелба с лък

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стрелбата с лък е едно от най-древните занимания на човека датиращо от каменната ера (около 20 000 пр.н.е.).

Китайците пренасят стрелбата с лък в Япония през 6-ти век, като японците наричат едно от техните бойни изкуства kyujutsu (изкуството на лъка), сега по-известно като kyudo (пътя на лъка). Стрелецът стреля от 28 метра в цел с размер 36 см диаметър. Лъкът е дълъг 2,21 метра-направен от ламиниран бамбук и дърво.

През Гръко-Римския период лъкът все по-често се използува за лов или бойни действия. Близко-източните народи - асирийци, перси, хуните, монголите и турците завладяват с помощта му голяма част от Европа и Азия. Техните композитни лъкове са неколкократно по-добри от правия Английски лък на Робин Худ например - изпращайки стрелите си до 800 метра.

Популярността на Стрелбата с лък се дължи до голяма степен и на митологични фигури като Робин Худ , Вилхелм Тел или други герои от древногъцката митология. През 16 век с изобретяването на барута и пушката обаче , стрелбата с лък продължава да се развива единствено като спорт за състезания и забавление.