Такламакан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Такламакан е пустиня в Централна Азия, намираща се в Синцзян-уйгурския автономен район в Народна република Китай. Буквално преведено, името означава „Ако влезеш, няма да излезеш“.

Заема площ от около 270 000 км² от басейна на р. Тарим. Пресича се в северната и южната крайна част от два разклона на Пътя на коприната. Ключовите градове-оазиси са Кашгар, Яркенд и Хотан в югозападната част; Кука и Турхан в северната и Лулан и Дунсян в източната.

Археологическите находки, намерени в руините в пясъка на пустинята, свидетелстват за тохарски, ранноелинистични и индийско-будистки влияния. Богатствата и опасностите са описани ярко от Аурел Щайн, Свен Хедин, Алберт фон льо Кок и Пол Пелио.

Намерени са множество мумии, някои от които на възраст 4000 години. Те показват широкия кръг от хора, които са преминавали през пустинята. По всичко личи, че много от мумиите са потомци на европейци.

По-късно в Такламакан се заселват тюркски народи. Започвайки от династията Тан, китайците периодично увеличават контрола си върху градовете-оазиси в пустинята, за да овладеят важната търговия по Пътя на коприната в Централна Азия. Местността е била владяна от китайци, тюрки, монголи и тибетци. Днешното селско население се състои най-вече от тюркските уйгури и казахи, а в градовете живеят предимно хански китайци.