Теодор Стратилат (икона)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Керамичната иконата, чието изображение напомня много на византийските иконописни образи на св. Теодор Стратилат, е намерена в началото на нашия век при разкопки на закътания в планината манастир в м. Патлейна на 2 км. от Велики Преслав. На самата икона липсват изрични упоменания за самоличността на изобразения светец. Заедно с иконите на Богородица Пътеводителка и старозаветните светци, открити в по-късен период, тя е сред иконите от преславска рисувана керамика с най-висока художествена стойност.
Преславската рисувана керамика се появила във връзка със строителството на новата българска столица Велики Преслав. Залежите от каолинова глина в района имали голямо значение за появата и разцвета на този художествен занаят. Тя била ново явление в развитието на българското изкуство в кр. на IХ и нач. на Х в., едно от забележителните достижения на приложното изкуство през епохата на „Златния век на българската култура“.
Основното предназначение на преславската керамика била украсата на светските и църковни постройки. Тя се използвала предимно за подова настилка, облицовка на стени и каменни колони и др. Служела за вътрешна и външна украса на граждански и най-вече църковни сгради. По техника това представлява бяла предфаянсова керамика. Най-често керамичните плочки били изрисувани със стилизирани растителни мотиви или различни геометрични форми, които били еднакви и подредени една до друга оформяли декоративен ансамбъл. Върху отделни керамични плочки били рисувани части от човешко или животинско изображение, като имало плочки и със самостоятелно цялостно изображение. Керамичните плочки били изработвани в специални работилници към някои манастирски комплекси и представляват синтез на творчеството на майстори-керамици и художници. Открити са няколко работилници за изработването, намиращи се в манастирските комплекси в околностите на Преслав. Особено интересни са и намерените плочки, върху които са изписани евангелски кирилски текстове.
Особен интерес представляват рисуваните плочки с изображения на светци – керамичните икони. В изображенията се чувства експресивност, монументалност и сдържаност в жестовете. Стилово иконите, рисувани върху керамичните плочки съответстват напълно на каноните на църковно изкуство на Византия през епохата на Македонската династия (византийския живописен стил в Мала Азия и Сирия). Същевременно обаче в тях се чувства свежият полъх на изкуството от предходните векове, традициите на един живописен стил, който за епохата на Х в. бил вече анахронизъм. В това изкуство се съчетават в пълно единство архаизиращите черти на свеж провинциализъм с изискаността на официалното византийско изкуство. Всичко това придава на преславската рисувана керамика собствен стил, отличаващ се от стила на всички художествени центрове на Балканския полуостров през Х в.
Някога манастирът в Патлейна е бил най-големият производител на прочутите в онова време керамични иконни образи, съставени от отделни керамични плочки. Монасите в манастира се занимавали с живопис и с изработване на художествена керамика. Вън от манастирския двор са открити ред помещения – работилници с пещи за белоглинена рисувана керамика. В близката околност също са открити кариери за черпене на бяла глина и отделни постройки, в които, съдейки по намерените пособия, инструменти и остатъци от керамично производство, най-вероятно са били малки работилнички, разпръснати в близката околност на манастира.
Иконите били колективен труд на художниците-декоратори и керамиците, нанасящи по контурирания образ цветната глеч. Плоскостното линеарно третиране на образите, получавано при първото очертаване на фигурите, се допълвало от блестящите цветни петна. При съчетанието на двете техники – едната живописна, другата керамична – били създадени пълнокръвни образи в изобразително и колоритно отношение.
Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки, съставляващи части от бюстов образ на светец. Тя е засега единствен по размери такъв образец на керамичното иконописване. Отгоре двадесетте плочките са покрити с глазура. Много вероятно е нейн прототип да е било някакво подобно византийско изображение от епохата на създаването, но това е само предположение. И тя е нарисувана с така наречената „линеарна техника“, много характерна за образите от най-старите рисунки в древнобългарските ръкописи. Забележително е, че неизвестният художник е изразил и духовното съсредоточие, вътрешния мир на светеца. Като си представим, че тази икона е създадена през Х в., когато художниците на Европа все още сляпо подражават на византийските образци, можем да се гордеем от високите художествени и приложни умения на нашите средновековни творци-иконописци.
Въпросът за произхода на преславската керамика е дискутиран в науката. Съществува мнението, че тя има източен произход. Предполага се, че в своя завършен вид е била донесена в Преслав от източни майстори, които са съдействали за развитието на местното керамично производство. Другото становище, без да отрича източния произход, изтъква преди всичко ролята на Византия и керамичните ателиета в Константинопол.
