Тракийски конник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тракийският конник е тракийско божество, символизиращо триумфиращ герой. Символиката на образа претърпява развитие и съществува и в християнската иконография, в която като конници-войни се изобразяват светците Георги, Димитър и Мина. В наши дни в православния свят особено популярни са изображенията на св. Георги Победоносец и св. Димитър.

Образът на Тракийския конник се среща на всякакви археологически паметници.Истински разцвет култа има в "Златния век" на трибалската аристокрация 350-250 г.пр.Хр.Той се появява най-много по апликации за конски амуниции,съдове р статуетки и пръстени.Повечето от тези предмети са от сребро с позлата. Изображение на конник-войн е изсечено в скалите на Мадарското плато, близо до днешното село Мадара в България. Този скален релеф се намира на около 23 метра височина от основата на скалите и представлява конник, пронизващ с копие лъв, следван от куче. Около конника има зле запазени прабългарски надписи на гръцки език.

Някои изследователи свързват Мадарският конник с тракийската изобразителна традиция, други смятат прабългарския му произход за безспорен.