Туареги
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Туарегите са африкански берберски народ.
[редактиране] Местообитание
Туарегите населяват Северна Африка - Мароко, Западна Сахара, Алжир, Мавритания, Мали и Либия. Те са номадски народ, който векове наред е обикалял с камилски керавани из Сахара.
[редактиране] Антроположки характеристики и обичаи
Високи и със светла кожа, мъжете се забулват още с влизането си в пубертета, като някои твърдят, че това ги предпазва от злите духове, които се вселяват в човека през устата. Те носят дълги мечове и ками, а щитовете им са изработени от кожа на бяла антилопа. Според някои изследователи това са наследниците на тайнствените воини с колесници, избягали от Либия към 1000 година преди христа и увековечени в скалните рисунки на Талиси.
Името "туареги" е от арабски и означава "изоставени от бога", защото те доста късно са приели исляма и все още проявяват известни различия от общоприетите вярвания. Жените не покриват лицата си и вземат дейно участие в семейните дела, а туарегските семейства обикновенно са моногамни.
До края на на XIXв. ахагарските туареги управляват голяма чст от пустинята от градовете оазиси Таманрасет и Ин Салах. Те търгуват със слонова кост, злато и роби и зааботват допълнително, като събират такси за охрана от минаващите кервани.
Когато през 1881 г. разбират,че начинът им на живот е застрашен от плановете на Франция да построи транссахарска железопътна линия, в отговор те избиват почти цялата експедиция, изпратена да разучи марщрута. Въпреки че експедицията е зле организирана и ръководена, а мъжете от племето са със средновековни оръжия, пламенната туарегска атака и зловещият им външен вид им спечелват репутацията на непобедими в очите на французите, затова те ги преврищат в главни герои на различни легенди. Най-известна е тази, залегнала в романа "Атлантида" на Пиер Бенуа от 1919г. В него се разказва за Антинея, красивата кралица на Атлантида, която живее в замък в планината Ахагар и съблазнява и убива млади френски офицери. През 1925 г. археолози откриват скелет на жена, погребана с кралски почести. И популярната преса незабавно решава,че това е Антинея. Резултатът е магнетичен. Френски офицери претърсват планината за още доказателства и дори великият изседовател Анри Лот не остава равнодушен към легендата. През 1928 г. той открива, в една отдалечена пещера, скална рисунка на жена и твърди, че това е Антинея, сирената от незабравимата планина Ахагар.
