Фатимиди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фатимидите са шиитска династия, владееща по-голямата част от мюсюлманския свят от началото на 10 в. до края на 12 в.
Фатимидите вярват, че произхождат от Фатима, дъщеря на пророка Мохамед и жена на Али, четвъртият халиф и първи имам на шиитите.
Водачът на Фатимидите се счита за не само за халиф, но и за "махди"-предопределен водач. Той е богоизбран и безгрешен.
Основната политическа цел на фатимидите е да заменят сунитския Абасидски халифат в Багдад. Фатимидите са пламенни мисионери и успяват да разпространят исляма в Йемен и в големи части на Египет. Контролират голяма част от Северна Африка, Сицилия и Сардиния. В края на 10в. династията превръща Египет в свой основен център и изпраща проповедници на исляма в Индия и Централна Азия.
Въпреки успехите си Фатимидите и техните проповедници срещат силна съпротива сред другите мюсюлмански фракции. Често са обвинявани в прекомерно използване на силови методи при налагане на своя мироглед.
