Филип IV (Франция)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Филип IV Хубави френски крал |
|
 |
|
| Роден: | 1268 Фонтебло, Франция |
|---|---|
| Починал: | 29 ноември 1314 Фонтебло, Франция |
Филип IV Хубави (на френски:Philippe IV le Bel) е френски крал (1285—1314), син Филип III Смелия.
Съдържание |
[редактиране] Характеристика
Неговото управление е изиграло важна роля в процеса на намаляване на политическото могъщество на феодалите и укрепването на монархизма във Франция. Той продължил делото на баща си и дядо си, но условията на епохата, особеностите на характера му и способностите на обкръжаващите го съветници и помощници подчертали и засилили тенденцията на насилственост и жестокост, започнала и в предишните управления.
[редактиране] Отношения с английския крал
Съветниците на Филип, възпитани в духа на традицията на Римското право, се старали винаги да търсят «законна» почва за претенциите и стремежите на краля и обличали най-важните дипломатически спорове във форма на съдебни процеси. Цялото управление на Филип е изпълнено със спорове, «процеси» и откровено дипломатическо шикалкавене.
Така например, спорейки с английския крал Едуард I за владението Guyennе, Филип го вика на съд, знаейки че Едуард, воюващ по това време с шотландците, не може да се яви. Едуард не желаел война с Филип, изпратил посолство и разрешил за четиридесет дни да заеме Guyenne. Филип заел херцогството и не искал повечи да го остави. Започнали дипломатически преговори, които довели до военни действия; но в края на краищата Филип върнал Guyenne, за да приеме английският крал отново да се признае за негов васал. Това се случило през 1295—1299 г., и военните действия против Англия завършили само за това, че съюзниците на англичаните, фламандците, ръководени от самостоятелни интереси, започнали да безпокоят кралството на север.
[редактиране] Война за Фландрия
Филип IV съумял да предразположи к себе фламандското градско население; граф фландърски останал почти сам пред нахълталата френска армия и попаднал в плен, а Фландрия била присъединена към Франция. В същата 1301 г. започнали вълнения сред покорените фламандци, които силно притеснили френския наместник Шатийон и другите пионки на Филип. Въстанието обхванало цяла Фландрия, и в Битката при Куртре -1302 г. французите били разбити напълно. След това войната с променлив успех продължила повече от две години; само през 1305 г. фламандците били принудени отстъпят на Филип голяма част от своята територия, да се признаят за васални от него, да накажат със смърт около 3000свои граждани, да разрушат крепости и др. Война с Фландрия била продължителна, главно за това, че вниманието на Филип Хубави било отвлечено по това време от борбата с папа Бонифаций VIII.
[редактиране] Борба с папата. Авиньонската резиденция на папата
В първите години на своя понтификат Бонифаций се отнасял дружелюбно към френския крал, но скоро по чисто фискални причини те се скарали. През есента на 1296 г. Бонифаций издал була clericis laicos, категорично забраняваща на духовенството да дава средства на миряните а на миряните –да искат такива средства от духовенството без специалното позволение на римската църква. Филип, вечно нуждаещ се от пари, видял в това голяма загуба за своите фискални интереси и пряко противодействие на господствуващата при Парижкия двор доктрина, главния привърженик на която, Гийом де Ногаре, проповядвал, че духовенството е длъжно да помага с пари на своята страна.
В отговор на булата Филип Хубави забранил изнасянето от Франция на злато и сребро; Папата по този начин бил лишен от сериозно перо в бюджета си. Обстоятелствата били на страната на френския крал — и Папата отстъпил: издал нова була, анулираща предната, и даже в знак особено благоволение канонизирал покойния дядо на краля, Людовик IX Светия.
Тази отстъпчивост не довела обаче до траен мир с Филип, който искал продължаване на конфликта: блазнело го богатството на френската църква. Легистите, окръжаващи краля, — особено Ногаре и Пиер Дюбоа — светвали краля да изземе от църковната юрисдикция цели категории углавни дела. През 1300 г. отношения между Рим и Франция още повече се изострили. Епископ Памиерски - Бернар Сесети, изпратен от Бонифаций при Филип като специален легат, се държал твърде дръзко: той бил представител на тази партия в Лангедок, която ненавиждала северните французи. Кралят започнал против него съдебен процес и поискал Папата да го лиши от духовен сан; обвинявал го епископ не само в оскърбление на краля, но и в измяна и други престъпления.
Папата (през декември 1301 г.) на свой ред обвинил краля посегателство на духовната власт и го призовал в своя съд. В същото време той отправил на краля була(Ausculta fili), в която подчертавал силата на папската власт и предимството и над всяка (без изключение) светска власт. Кралят (според преданието, изгаряйки предварително булата) свикал през април 1302 г. Генералните щати (първите във френската история). Дворяните и представителите на различни градове изразили безусловно съпричастие към кралската политика, а духовните лица решили да се обърнат към Папата да им позволи да не ходят в Рим, където се подготвял събор против Филип. Бонифаций не се съгласил, но духовниците все пак не отишли в Рим, тъй като краля категорично им забранил.
На събора, който се състоял есента на 1302 г., в булата Unam sanctam Бонифаций отново потвърдил своето мнение за превъзходството на духовната власти над светската, «духовния меч» над «светския». В 1303 г. Бонифаций освободил част от подвластните на Филип земи от васална клетва, а кралят в отговор свикал събрание на висшите духовни лица и светски барони, пред които Ногаре обвинил Бонифаций във всевъзможни злодейства.
Скоро след това Ногаре с неголяма свита отишъл в Италия, за да арестува Папата, който имал там смъртни врагове, улесняващи задачата на френския агент. Папата отишъл в Аняни, не знаейки, че жителите на този град са готови да му изменят. Ногаре и его спътниците му свободно влезли в града, проникнали в двореца и се държали изключително грубо (има даже версия за шамар ударен на Папата). След два дни настроението на жителите на Аняни се изменило и те освободили Папата. След няколко дни Бонифаций VIII умира, а след10 месеца умира и приемникът му, Бонифаций IX. Тъй като тази смърт била много удобна за френския крал, то мълвата я приписва на отрова.
Новият папа (французинът) Климент V, избран през 1304 г. (след деветмесечна избирателна борба), пренася своята резиденция в Авиньон, намиращ се не във власти, но под непосредственото влияние на френското правителство. Приключвайки с папството, правейки го оръдие в своите ръце, Филип се заел да осъществи своята заветна мечта.
[редактиране] Разгром на тамплиерите
Според легендите Филип IV отдавна искал да сложи ръка на Ордена на Тамплиерите, притежаващ голямо богатство. От името на папа Климент V / но се смята, че е инициирано от френския крал / били разпратени запечатани писма из цяла Европа, които трябвало да бъдат отворени на 13 октомври 1307 година. Сутринта на 13 октомври посмата били отверени едновременно. В тях папата обвинява рицарите тамплиери в ерес и най-различни богохулни злодеяния и нарежда тяхното арестуване. Почти навсякъде в Европа са били задържани тамплиери. Започва процес срещу тях. Процесът бил воден както от светските власти, така и от инквизитори. При ужасяващи мъчения тамплиерите се признават за виновни почти по всички точки на обвиненията. Процесът продължава няколко години, като Климент V пробва слабо да защити ордена, но без особен успех. Съдът осъжда голяма част от членовете на ордена на смърт чрез изгаряне. През 1312 г. на събора във Vienne папата разпуска ордена. От достигналите до днес средновековни извори не може да бъде доказано, че и Филип IV завладява имуществото на тамлиерите. Доказателства има само за трнасфер на средства към ордена на йоанитите.
[редактиране] Финансова дейност
Основна нишка на цялата дейност на Филип бил постоянния стремеж да напълни празната кралска хазна. За това са свиквани няколко пъти Генералните щати и отделно градските представители; за това били продавани и отдавани под аренда различни длъжности, вземали се насилствени заеми от градовете, облагали се с високи данъци и стоките, и именията, сечели се нископробни монети, при което населението, особено нетърговското, понасяло големи загуби. През 1306 г. Филип даже трябвало да избяга за известно време от Париж, докато не преминала първата народна ярост по един такъв повод. Администрацията била силно централизирана; особено това се чувствало в провинциите, където още били силни феодалните традиции. Правата на феодалните владетели били значително ограничени (например, в дейността по сеченето на монети). Краля не бил обичан не толкова заради готовата му на всякакво престъпление натура, колкото за твърде алчната му фискална политика.
Извънредно активната външна политика на Филип относно Англия, Германия, Савоя и всички погранични владения, водеща понякога до разширение на френските владения, била единствената страна от управлението на краля, която се харесвала и на съвременниците му, и на следващите поколения.
| Френски крале - Династия на Капетингите |  |
|---|---|
|
Хуго Капет • Робер II Благочестиви • Анри I • Филип I • Луи VI Дебели • Луи VII Млади • Филип II Август • Луи VIII Лъва • Свети Луи IX • Филип III Смели • Филип IV Хубави • Луи X Кавгаджията • Жан I Посмъртни • Филип V Дълги • Шарл IV Хубави |
|
