Франсоа Митеран

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Франсоа Митеран (на френски: François Mitterrand) е френски политик, президент на Франция от 21 май 1981 до 17 май 1995 г. По време на мандата си, Франсоa Митеран наблегнал на важността на Европейската интеграция и препоръчал ратификацията на Договора за Европейския икономически и политически съюз, който Френският електорат едва приел през Септември 1992г. По време на визитата си в България през януари 1989 г. Митеран покани на закуска във френското посолство в София 12 видни дисиденти, с което подпомогна демократичните промени у нас. На 10 май 1981 г. на втори тур Франсоа Митеран печели президентските избори във Франция. Политикът е четвърти президент на Петата френската република (1981-1995 г.). Той е роден на 26 октомври 1916 г. в Жарнак. Участва във Втората световна война. През 1940 г. е ранен и пленен. В края на 1941 г. успява да избяга, връща се във Франция и влиза в Съпротивата. През 1944 г. е избран за генерал секретар по делата с военнопленниците във Временното правителство на генерал Дьо Гол. През 1945 г. е сред основателите на лявата партия Демократически и социалистически съюз на Съпротивата (ЮДСР). През 1946 г. той е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода 1947-1948 г. Митеран е министър по делата на ветераните. В периода 1950-1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1953 г. министър по делата на Съвета на Европа, а през 1956-1957 г. е министър на юстицията. След като през 1958 г. Дьо Гол създава Петата република, Франсоа Митеран остро критикува новия режим и Конституцията от 1958 г. Постепенно става лидер на лявата опозиция и през 1965 г. основава Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили (ФДСЛС), на която е председател за периода 1965-1968 г. На президентските избори през 1965 г. той се кандидатира, но не успява да победи Дьо Гол. Франсоа Митеран е един от основателите на Френската социалистическа партия. В периода 1971-1981 г. е неин пръв генерален секретар. През 1972-1981 г. е заместник-председател на Социалистическия интернационал. Той издига идеята за обединяване с други леви организации. През 1974 г. е кандидат на левите сили за президент, но отново отпада на втори тур срещу В. Жискар д’Естен. След като през 1981 г. е избран за президент разпуска Националното събрание и насрочва нови парламентарни избори. Те са спечелени от Френската социалистическа партия. През 1986 г. обаче на парламентарните избори победител е десницата, Франсоа Митеран е принуден да назначи за премиер лидера на дясното “Обединение за република” - Ж. Ширак, когото през 1988 г. побеждава в президентските избори. През 1993 г. на поредните парламентарни избори десницата отново печели мнозинство в Националното събрание и Франсоа Митеран за втори път е принуден да управлява с дясно правителство. В края на президентския си мандат, 1995 г., Митеран боледува от рак и напуска поста си преди да изтече пълният 7-годишен срок. Докато е начело на Франция той е вдъхновител на оригинална културна политика- реконструкцията на Лувъра и поставянето на стъклената пирамида пред него, строежа на голямата арка в района Дефанс, строежа на сградата на операта на площада пред Бастилията и създаването на новия комплекс на Националната библиотека. Приоритет във външната му политика е строителството на “единна Европа”. Той изцяло поддържа идеята за валутен, икономически и политически съюз на държавите от ЕС, а като втори етап предлага основаване на европейска конфедерация между Източна и Западна Европа. Митеран развива добри отношения със САЩ, Германия и бившия СССР. Стреми се да сътрудничи и с държавите от Третия свят, особено с африкански държави. Франсоа Митеран умира на 8 януари 1996 г. в Париж.