Хармид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

"Хармид" е озаглавен диалогът на Платон, в който се обсъждат четирите главни добродетели на древните гърци. В него участват Сократ и Хармид, а така също Хайрефон и Критий.

Хармид е много образован аристократ и олигарх от Атина, син на Глаукон, роднина на тирана Критий, негов покровител. Хармид е чичо на Платон, брат на Периктиона, майката на Платон, и е описан в диалога като много красив ефеб. Сократ е възхитен от него, но иска да узнае, дали този младеж притежава също такава красива душа. В диалога на Платон Хармид страда от главоболие и Критий му представя Сократ като лекар. Става дума за един тракийски лекар, последовател на мъдрия тракийски цар Залмоксис. По повод на главоболието на Хармид Сократ излага учението на Залмоксис, че болестите на тялото са свързани неразривно с душата.

По времето на 30-те тирани Хармид е един от десетте предводители на Пирея. Загива заедно с Критий при Кефисос в бой с освободителите на Атина.

Литература

• Mayers Lexikon

• Platons Mythen, hrsg. von Bernhard Kytzler, Frankfurt a.M. 1997, S. 20-21