Христо Карастоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Христо Карастоянов е български писател, белетрист. Ражда се в заможно семейство в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Завършва Българска Филология в София. Музиката го привлича и заедно с приятеля си Андон Балахуров създават банда, която наричат Студио Пулс. Изпълняват хумористични песни. Повечето от текстовете им са написани от двамата. Участват на национални фестивали, поканени са за участие в телевизията. Условието да не изпълняват своите песни, а други, с много по-ежедневни и безобидни текстове обаче ги кара да откажат.

Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва "Пропукан асфалт" и е издадена през 1981 година. Работи като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син - Тодор Карастоянов, роден на същата дата на която е роден и той - на 22 Февруари.

Автор е на книгите "Пропукан асфалт", издателство "Народна младеж", София, 1981 (Награда на Профсъюзите на "Южна пролет 82", Хасково). "Матвей Вълев", Издателство "Български писател", София, 1982. "Перпетуум мобиле", издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1984. "Сбъркана хроника", издателство "Български писател", София, 1987. "Вкус на узряване", издателство "Народна младеж", София, 1989. "Кукувича прежда", издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1990 (Издателство "Захарий Стоянов", София, 2001). "Записки от времето, когато бъдещето беше светло", издателска къща "Христо Ботев", София, 1993. "Прашно лято", издателска къща "Христо Ботев", София, 1995. "Животът: третата лъжа", издателска къща "Хера", Ямбол, 1996. "Нефертити в зимна нощ", издателска къща "Жанет-45", Пловдив, 2001 (Номинация за наградата "Хеликон", 2002). "Аутопия: Другият път към Ада", издателска къща "Жанет-45", Пловдив, 2003 (Номинация за роман на 2003 година на Фондация "Вик", 2004). "Смъртта е за предпочитане", Корпорация РАЗВИТИЕ КДА, София, 2003 (Голямата награда на конкурса за нов български роман на Корпорация "Развитие" КДА, 2003; Номинация за наградата "Хеликон", 2003). "La Vie En Rose и други такива", издателска къща "Жанет-45", Пловдив, 2004. "Последствия", издателска къща "Хермес", Пловдив, 2005 (Номинация за наградата "Хеликон", 2005).

Както и на очерците "Тази вечна земя" (Издателство "Народна младеж", София, 1985) в съавторство с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров, сборника с разкази "Е.Г.Н.: Годината на Тигъра" (Издателска къща "Хера", Ямбол, 2000) в съавторство с Любомир Котев. Има издадена и една стихосбирка "Смъртта на Санчо Панса" (Издателска къща "Хера", Ямбол, 1997). Тя включва доста от текстовете на песните им с Андон Балахуров. През 2006 излиза първата му книга на турски език "Kocama kari ariyorum", в превод на Хюсеин Мевсим(издателска къща "Жанет-45", Пловдив).

[редактиране] Външни връзки

• Една от песните на Христо Карастоянов
• Фен сайт
• Разкази и пиеси от Христо Карастоянов в Литернет
• "Пътят към Ада - И първата пресечка в ляво" в превод на английски - "Down on the Road to Hell - And the First Crossing on the Left"
• "Прозорецът" в превод на английски - "The Window"
• Изложба на карикатури на Христо Карастоянов