Чарлз II
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Чарлз II - 1660- 1685г
Чарлз II - втори син на Чарлз I и Анриет дьо Бурбон е роден през 1630г. Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след екзекуцията на баща си през 1649г, бяга във Франция. След това отива в Холандия, а през 1651г. заминава за Шотландия, където е прокламиран кралския му сан. Водената от него 10 000 армия е разбита през при Уорчестър от Кромуел. Чарлз се спасява и следващите седмици планира бягството си във Франция. Чарлз 8 години обикаля Европа, преди да бъде поканен да се върна в Англия от нацията. Жени за за Кетрина де Браганца( португалска инфанта), от която няма законни деца. Най- голямото му извънбрачно дете - Джеймс Скот, херцог Монмаут, прави опит след смъртта на баща си да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II , брат на Чарлз. Чарлз умира през февруари 1885г. след усложнения от удар.
Чарлз пристига в Лондон, за да бъде коронясан на 29.05.1660г. , навръх 30- я си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт- само 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията- не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения. Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента. Чарлз финансира администрацията си, чрез митнически данъци и пенсията, която е получавал от Луи XIV( първи братовчед на Чарлз). Кралския прерогатив- душата на Тюдоровата монархия почти изчезва. В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по- късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците- протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават парията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.
Първото десетилетие от царуването на Чарлз е съпроводено от много проблеми. Поражението от Холандия в третата морска война за контрол върху външната търговия коства на Чарлз подкрепата на населението. Чумата и големият пожар в Лондон през 1665г. превръщат английската столица в руини. През 1667г. холандски кораби прекосяват Мейдуей , потапят 5 линейни кораби и отвличат кралския кораб. Кралят и съветът му са осмяни, защото нямат достатъчен интерес към държавното управление.
През 1670г. Чарлз сключва съюз с Франция срещу Холандия. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в удобно време ще възстанови католицизма. Това време никога не идва за Чарлз и той никога не връща Англия под контрола на Рим. Вигите използват католицизма за да подронят авторитета на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя за да отстранят от правото да наследи короната брата на Чарлз- католика Джеймс. Тайтъс Оутс - англикански свещенник се обявява за антикатолически пожари и обвинява кралицата и приближените и , че искат да убият Чарлз. Десет души стават жертва на фалшиви доказателства , манипулацията на Оутс успява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна. Доминиращите в Парламента виги се опитват да изключат от заемането на всякакви публични длъжности католиците. Последните години от царуването на Чарлз са заети с осигуряването на трона на брат му Джеймс и засилването на Консервативната партия.
По- времето на Чарлз е запълнена 11 годишната празнина на безвластие, съществуваща между царуването на баща му и неговото царуиване. Чарлз е бил интелигентен и е покровителствал развитието на науката. Бил е толкова романтичен и популярен сред народа, че е бил поканен след смъртта на Оливър Кромуел да се възкачи на престола.
