Шума (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Шума е село в Западна България. То се намира в Община Годеч, Софийска област.
| Шума (село) | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Софийска |
| Община: | Годеч |
| Население: | 185 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 788 м |
| Пощ. код: | 2252 |
| Тел. код: | 07194 |
| Геогр. положение: | 42° 59' сев. ш. 23° 6' изт. д. |
| МПС код: | СО |
| Кмет или наместник | |
| Стефан Варадинов | |
[редактиране] География
Намира се в полите на Западна Стара планина, на 43 км. от София. Природата е красива. По-големи височини са Градище, южно от селото и Шилни връх, северно от селото.
Шума се състои от четири махали – Село, Странье, Вакарел и Рекето.
Името на село Шума в Годечка община има богата история. Тя звучи почти като легенда. Местните хора разказват следното:
Където днес се намира ВАКАРЕЛ, там е било селото преди години и се е наричало СТАРО СЕЛО. Съществува и предположение, че името на селото е било друго, но първите преселници, или основателите на днешното село, наричали предходното село – старото село, което се възприема от някои за истинското име на предишното село ШУМА, но тази версия търпи съмнение. ВАКАРЕЛ е махала на село ШУМА, и в настоящото село, и в някогашното село, и се намира под манастира “Св. Архангел Михаил”, в дясно. Местността “СТАРО СЕЛО” се намира днес между манастира “Св. Архангел Михаил” и махалата ВАКАРЕЛ. От тук е минавал стар път от римско време, който водел към Цариград. По време на Османската империя, когато турците минавали от тук, извършвали грабежи. Това принудило жителите на селото да се изтеглят към планината – в гората, където било по-безопасно, защото било далеч от пътя. Когато обаче турците отново минавали по този път, те се озадачили, къде са хората и попитали пътници, които им казали, че жителите на селото са “у шумако” или “в шумака”, тоест – в гората, в шумата. От тук, според местните хора произлиза и името на селото – ШУМА. Впрочем, има логика именно през старото село, или в непосредствена близост до него да е минавал споменатият по-горе стар римски път, защото там е долина и е сравнително равно. Ако това е така, тогава има и още един достоверен факт. Някои местни хора казват, че името на селото било “ШУМАТА” или поне, че имало такава местност, която се намирала в рамките на днешното село ШУМА и обхващала дори горните махали – чак до СТРАНЬЕТО. Има и още едно уточнение, по отношение на името на село Шума. Професор Михаил Виденов в своето етнографско изследване “Годечанинът” пише, че: “…три от махалите на село Шума са шопски – това са СЕЛО, СТРАНЬЕ и ВАКАРЕЛ…”. От тук произлиза един нов предполагаем факт. СЕЛО очевидно е настоящото село Шума, тоест центърът на селото и близката му околнина, но преди началото на махалите. ВАКАРЕЛ вече беше уточнено, че е махала и беше посочено точното й местонахождение. Остава СТРАНЬЕ, което очевидно визуализира населено място, намиращо се “в страни”, или “от страни” /вероятно в страни от стария римски път/. Ако обаче се приеме фактът, че ареала на днешното село Шума представлява всъщност онзи ареал, който някога е бил в гората и от където е дошло името – ШУМАКО – ШУМА, тогава какво е СТРАНЬЕ. Вероятно, след първоначалната миграция на селото към настоящите райони, е имало второ движение, само на част от населението, към още по-отдалечени райони – тоест към днешната махала СТРАНЬЕ. Това обаче не е доказано и се визира единствено по отношение на разказите на местните хора за имената на махалите, въз основа на което се гради и предположението. 0
Все още махалите на селото, които са на практика извън регулация и са отдалечени от пътя за Годеч, са многолюдни и много по-гъсто населени, от тези, които са по-близо до центъра на селото или от самата централна част на селото. Такива отдалечени махали са – Странье, Мацинци, Шуролинковци, Джеревентинци, Джункинци, Лазинци, Поповци-в горната й част, Бонинци и други. Махалите на селото са се образували по естествен път, на основата на родовата принадлежност. Поради това и имената им са свързани предимно с името на рода, на своеобразния старейшина на рода, или просто - на човека, който първи се е заселил в дадения район и е започнал да гради дом тук и около когото после са били издигнати останалите домове на другите негови родственици.
в-к “Българска армия” – автор – Венцислав Жеков
има идея всяка година на Архангелова задушница /мъжка задушница/ да бъде възстановено честването пред паметника на загиналите в трите войни за национално освобождение и обединение - Първата Балканска война, Междусъюническата и Първата световна война. Това мероприятие все още е в перспектива, защото предстои паметникът да бъде реставриран с помощта на Министерството на отбраната.
