East 17
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
East 17 е английска поп група от 1990-те. Групата е сьздадена през 1992 от Тони Мортимър, а името ѝ идва от пощенския код на Уолтъмстоу.
Те наелектризираха тълпи от фенове, както навремето Бийтълс и Ролинг стоунс. Нахакано заявяваха, че посланията им за любовта, отправени в песните, са много повече от това, което дава днес сексуалното възпитание в училище и това ги превърна в “герой на тяхното време”. Историята на тези момчета странно напомня съдбата на Бийтълсите, въпреки че самите те предпочитат да ги сравняват с Ролинг Стоунс. През 1992 г. изключително младият, но също толкова талантлив композитор Тони Мортимър показва своите демо записи на гиганта в звукозаписния бизнес Лондон Рекърдс. Продуцентите са впечатлени от музиката му, но се съгласяват да подпишат договор за албум само при едно условие – ако сформира група. Тогава никому известните Брайън Харви, Тери Колдуел и Джон Хенди са обикновени момчета и бивши съученици от източния и беден лондонски квартал Уаутамстоу, на които животът протича в еднообразно и безинтересно ежедневие. Те веднага се съгласяват с идеята на Мортимър, но дори не предполагат че това е само началото на една ера от слава, музика, фенове и концерти, които ще ги поставят в историята на музиката като една от най-добрите групи на 90-те години. Наричат се EAST 17 - на пощенския код на квартала, където са израстнали и за който твърдят, че никога няма да забравят. С чара и с музиката си те успяват да покорят публиката, да заглушат злите езици на критиката, съмняваща се в техния талант, и да останат в сърцата на своите фенове завинаги. Още с първия си албум Уаутамстоу четиримата приятели изкачат на челни позиции в европейските класации, а бъдещите им хитове House of love и Deep застават в челната 10-ка. Това, което отличава музиката им от тази на типичните бой банди са невероятните текстове, комбинирани с мелодично звучене и загриженост за природата, за мира по света, за запазването на любовта, за откриването на по-доброто във всеки от нас. Ето защо днес не можем да кажем, че EASt 17 са просто една момчешка група – те са много повече от това. Грандиозният успех за момчетата идва през 1994, когато те издват втория си албум Steam, който ражда и първият им номер 1 хит – Stay another day, който остава за цели 6 седмици на първо място във всички европейски класации и малко по-късно е обявена за песен на годината на 1994. Успехът на Stay another day отново не се крие само в тъжния мелодичен тон на песента, а в смисъла, който Тони Мортимър влага в нея – а именно,че тя е посветена на неговия брат Оли ,който се е самоубил след наркотична зависимост. East 17 се обявяват твърдо против наркотиците и доказват верността на тази своя идея през 1997, когато на 19.01. фронтменът и гласа на групата Брайън Харви заявява, че не вижда нищо лошо в наркотика екстази, че той ”събужда” само доброто у човека и че самият той е взимал по 12 таблетки на нощ”. Моментално изказването на Брайън е осъдено от пресата и малко по-късно и от самите членове на групата. Те единодушно решават, че той трябва да напусне. До този момент East 17 имат зад гърба си 4 издадени албума, повече от 15 топ 20 хита и милиони фенове из цял свят. Всичко изглежда сякаш това е краят на една от най-великите групи на 90-те, но през 1998г. Тони Мортимър решава, че е дошло време да започне солова кариера и напуска групата. Тери и Джон решават да реформират Е17 и този път с Брайън като фронтмен се завръщат на голямата сцена с нов албум и нов хит сингъл. Each Time разбива класациите, стигайки до номер 2 и поставя зад гърба си конкуренти като Марк Оуен и Гари Барлоу от бившите конкуренти Тейк Дет. Албумът Ressurection се радва на грандиозен успех във Великобритания и САЩ. За първи път песните на Е17 не са написани от Тони и звучат различно, с R&B елементи, които в комбинация с добре познатия и неповторим глас на Брайън отново възвръщат момчетата на върха. Въпреки грандиозният успех на новия албум, Е17 внезапно се разпадат в края на 1999г. Минават дълги години на мълчание от страна на момчетата. Брайън продължава да твори своята музика и прави няколко успешни хита, единият от които със сегашната сензация Wiclef Jean. Соловият му албум обаче, наречен просто Solo, не претърпява очаквания успех през 2001г. и след няколко неприятни инцидента, включително и 2 опита за самоубийство, Брайън решава, че е време да се върне назад и да започне отново с Е17. След хиляди молби на феновете и безкраен брой изпратени имейли до личните уебстраници на момчетата, Е17 решават да се съберат отново в оригиналния си квартетен вариант. На 30.05.2006г те изнасят първият си концерт от 9 години насам и той е също толкова успешен, колкото по времето на най-голямото им турне Letting of steam! Интересът към тях отново е възобновен, и четиримата са пред подписване на договор за нов албум. Но сякаш късметът винаги изоставя момчетата в точния момент. В деня на подписването на договора, Брайън закъснява с часове за уговорената среща и това изкарва извън релси мозъка на групата Тони Мортимър. Двамата се скарват жестоко и обявавят че няма да работят повече заедно. За съжаление на своите фенове, момчетата са отново 3-ма. Тони се обръща към своята солова кариера и в момента изготвя първия си солов албум. Но Брайън , Тери и Джон не се отказват и решават твърдо да останат на сцената и в сърцата на своите фенове. Те правят няколко успешни концерта в Литва и Русия, а почти всяка седмица имат участия във Великобритания. Момчетата обмислят изготвянето на няколко нови парчета и евентуално турне из Европа. В началота на декември във Великобритания тръгва техния документален филм, за който те вярват, че ще постави едно ново начало за Е17.
За първи път Е17 посещават България по време на грандиозното турне Letting of Steam през 1995г. Днес момчетата искат отново да посетят нашата страна!
[редактиране] Дискография
- (1993) „Walthamstow“
- (1994) „Steam“
- (1995) „Up All Night“
- (1996) „Around The World Hit Singles: The Journey So Far“
- (1998) „Resurrection“ (като E-17, без Тони Мортимър)
- (2001) - "Solo" - солов албум на Brian Harvey
- (2005) „The Very Best of East Seventeen“
- 11.12.2006 - "Platinum Collection"