K-Wagen
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() |
|
K-Wagen/Grosskampfwagen Тактико-технически данни |
|
---|---|
опитен образец | 1918 г. |
на въоръжение от | не г. |
на въоръжение в | Германия |
дължина | н.д. м. |
ширина | н.д. м. |
височина | н.д. м. |
тегло | 148 т |
окачване | н.д. |
макс. скорост | 7,5 км/ч. (по шосе) н.д. км/ч. (прес. терен) |
запас от ход | н.д. км. (по шосе) н.д. км. (прес. терен) |
широчина на ров | н.д. м. |
вертикално препятствие | н.д. м. |
основно въоръжение | 4 х 77 мм оръдие (? сн.) |
допълнително въоръжение | 7 х 7,92мм. "Maxim 08/15" (? пат.) |
дебелина на бронята | 30 mm |
силова установка | 2 х 4-цилиндрови бензинови "Daimler" с въздушно охлаждане 650 к.с. (343 kW) |
екипаж | 22 души |
К-Wagen е немски тежък щурмови танк (нем. Grosskampfwagen) разработен през 1918 г.
[редактиране] История
К-Wagen е разработен от немския инженер Йозеф Фолер и армейския капитан Вернер Вагнер в началото на 1918 г. Непосредствено след това машината е одобрена от немското военно ръководство и е приета на въоръжение.
Производството на танка е забавено поради недостиг на материали. През ноември 1918 г. се работи само по две машини, които така и не са довършени напълно до края на Първата световна война. След края на войната съюзническата Контролна комисия взема решение за предаването на двата недовършени танка за скрап.
[редактиране] Устройство
Машината е създадена на модулен принцип, като може да се разглобява на четири части. Това позволява в разглобено състояние да бъде превозвана на железопътни платформи.
Корпусът е с правоъгълна форма с монтирани на страничните бордове оръдейни кули. Дебелината на бронята е от порядъка на 30 мм. Бойното тегло на машината достига 148 т.
Силовата установка се състои от два двигателя с въздушно охлаждане на фирмата "Даймлер-Бенц", с мощност 650 к.с. (343 kW) всеки. Трансмисията е с електромагнитно сцепление.
Въоръжението се състои от четири 77 мм оръдия и седем 7,92 мм картечници "Максим 08/15".